Приятели,
Оказва се, че да пътуваш изцяло сам е супер предизвикателно и adrenalin-full. Само за 2 дни се случиха какви ли не забавни неща. В автобуса за Истанбул се запознах с казахстанеца Евгени, работещ в OMV в Бургас. Нещо го беше ядосала жена и се наложи да ми пуши от цигарите след 3 години абстиненция. Незнайно защо се опита да ми предложи съвместни бизнес проекти с внос на автостъкла от Полша и тунинговани авточасти от Китай. Турските граничари на Дерекьой този път се заядоха с турската ми виза в полския паспорт. Изненадващо получих рамо от турския шофьор говорещ перфектно полски ... странен свят.
В Истанбул като в Истанбул. Успях да се добера до Еминьоню за по 2-3 бири с приятели. Към 23:00 реших да проверя дали всичко е тип-топ с полета ... е нямаше го в онлайн системата на летище Ататюрк. В тази стресова ситуация потеглих със специален експресен бус от Таксим. Видиш ли обаче на Таксим се прокопава тунел и движението е тотален блокаж. И така вместо в полунощ да съм минал вече чекин, то още се намирах някъде на Таксим. Озовах се на летището и то на терминал кацащи точно 45 минути преди полета, реално примирен със съдбата, че ще трябва да остана в Истанбул. На гишето разбира се отказа да ме пуснат ей така. Единственото ми спасение бе факта, че бях само с ръчен багаж. Надали някой би си представил, че от влизане в летището до качването ми в самолета минаха само 10 минути ... всичко беше като на сън, пропрвях си път истерически по разните мини-среднощни опашки. Тотален рекорд.
Около 4 сутринта кацнах в Акаба. Полетът дори не го усетих, бях се трупясал блаженно на крилете на Turkish. Както в последствие ще се окаже, в Йордания организацията на труда е по схемата "всеки прави всичко", т.е. пари например обмених в фрий шопа. Заедно с един украинец, незнаещо къде и защо отива хванахме такси след 10-минутно преговаряне на цената. На връщане - видях същият този украинец със същото това такси ... т.е. единия си е намерил скъп гид, а другия си е намерил балама доячка :). В 5 сутринта се озовах на нещо като селска автогара. Гледката беше - 10-на йордански бакшиша, човек правещ чай, няколко чакащи незнайно какво младежи и нито една маршрутка. Информацията, с която разполагах, че по принцип разписание няма, но се очаква към 6 и нещо да се появи транспорт за Петра. Но всъщност въз основа арабските обичаи можеше да чакам и с часове. Един от бакшишите ми вкара нелоша оферта за такси до Петра /150 км/, но все пак прекалено скъпа за 1 човек. За късмет дойде една италианска двойка с планове като моите. Нещата се получиха и отпрашихме. Към 8 вече бях в хотела в Петра. Очаквано твърде рано за настаняване, затова бързо кафе, провизорично преобличане, бяла чалма и на път към старинния град качен в Мерцедес от 68 или нещо такова.
Какво точно представлява Петра е прекалено сложно за обяснение. Но в общи линии един скално-пясъчен комплекс с дължина ок. 15 км с естествени скални форми и врязани пещери, жилища, манастири и други. Обезумителна и вдъхновяваща гледка и атмосфера. Като едно от световните чудеса и тук е добре развит съпътстващият бизнес като се почне от сувенири та чак до яздене на коне, магарета и камили. Повечето туристи посвещават около 2 дни за обикалянето, но според е малко пресилено ... би пасвало повече на археолози. Групички от цял свят. Особено се отличават холандците - с минимум 3 деца; зачервени руски групи с неподходящи дрехи; шумни французи и италианци; забулени араби. Нямаше много азиатци, което е неприсъщо за такива сборни места. Видях един единствен съблечен човек и той беше поляк :) Видях поне 3 сериозни снимачни екипа /един от NG/, които си правиха техните документални филми. Уредникът на един от музеите ми предложи междувременно и услугите си като такси.
След 5-6 часов пешеходен тур, липса на достатъчно сън и храна и съпътстващи стомашни проблеми, реших, че е време за малко сувенири. Йорданците не обичат да се търгуват много, видими изключение от арабските тертипи. Макс 10-15 % отбивка от цената и после почват да се обиждат. Така или иначе с един Мохамед направихме сделка и дори се сдобих с ценна иракска банкнота от времето на Садам. Такси, хотел и сън до вечерта. В Йордания, и в частност Петра има стриктен режим на водата, топла има само по 3-4 часа дневно, а днес нямаше чак до вечерта. Явно има и режим на тока. На вечеря се запознах с бъбриви и всезнаещи американки, двойка канадци, тайландец и странна френска птица Клемент от Дубай, пътуващ също сам. Така приключва деня в Петра. Алкохол няма никъде, затова го карам на чай :(.
