Приятели,
За много години с пожелание преди всичко за здраве ... а после идват и пътуванията.
Макар да сме вече 9 януари ... аз все още не мога да осъзная, че е 2013. Затова нека всички си представим, че денят е 27.12 ... всички са настроени семейно-коледно-преядени ... а аз току-що съм подхванал голямото японско пътуване. Ще се опитам да представя моите впечатления от това пътуване в 3 части, а именно:
> Стигането до Токио
> Престоят в Токио
> Впечатленията ми и някои субективни изводи
Първата част ще е сравнително лесна, тъй като си водих записки чакайки по летища и гари ... затова започвам ... приятно четене.
А ето и линк към всички от Токио от личния ми FB профил:
----
27.12
Първата част мина неочаквано добре. Без нито една засечка, което трябваше да ме наведе на мисълта, че няма идеални варианти. При подобни дълги и сложни зимни пътувания, особено с нискотарифни компании, е задължително да си заложите достатъчен резерв във времето. За съжаление моят явно не е бил достатъчен.
Варна-Букурещ мина гладко за рекордните 4 часа. Вярно, че пътуването беше в ранни зори, без никакъв трафик, но трябва да признаем, че румънците са направили прекрасна магистрала от морето до столицата. Като изключим краткото чакане на границата в Дуранкулак, пътуването беше песен. Уютна атмосфера в колата с приятна музика. GPS-a ми отказа неприятно, и добре, че често ползвам услугите на Хотел Charter, че да мога да стигна до него без сериозни затруднения. В хотела ме чакаха и бързо ме транспортираха за пръв път до летище Отопени. Нещо доста по-различно от онази мизерна "автобусна спирка" наречена Баняса ... и все пак далеч по-недоразвито от софийското ни летище.
Но след като прекарах непредвидено 6 часа на Отопени, вече знам, че хич не ми е любимо ... не че съм планирал да ми е. Редица са нещата, които ми направиха странно впечатление, може би усилени от ефекта на нервно чакане и неведение:
- Постоянно въртящ се един и същ диск с коледни румънски песни ... повярвайте ми .. за 6 часа емоциите са just too much
- Минимално количества седящи места пред гейтовете ... затова ги обиколих всичките :)
- Честа смяна на гейтовете на различни полети
- Десетки пушални, от които излизаш като след Банго Василе
- Цените по фрий шоповете и заведенията са сравними с тези в Лондон или Амстердам.
Само два положителни момента: именно изобилието на пуш-зони, както и wifi зони, или поне тези до които се закачих.
Пишейки тези редове съм вече спокоен. Някъде между Арнем и Утрехт в ултраконфортното ICE. Но допреди няколко часа нещата хич не стояха така. Любимото ми Уиз просто ни информира, че полета закъснява с 2 часа, поради закъснение от Италия. Бях приел, че изтървам влаковата си връзка, закупена авансово между Дортмунд и Амстердам, но не очаквах, че закъснението ще нарасне до 3-4 часа а в крайна сметка 5 часа. Причината - мъгла в Тревизо, а оттам пренасочване на пътници с автобус до Венеция. Със сетни сили и молитви ... самолета се появи, last minute chance ... и литнахме към Германия. Тичайки под дортмундският дъжд ударих джакпот и с малко доплащане хванах последната резонна опция до Амстердам. Без този късмет и помощта на Игор още утре щях да търся спешен начин да се връщам в Румъния вместо да поема към изгряващото слънце.
Явно е, че Уиз не изповядват политика на загриженост. Но цялата ситуация беше хаотична и много рискова в моя случай. Господ ме пощади. Уиз не пратиха никакъв представител да обясни причината и да се поинтересува дали има пътници гонейки следващи дестинации или просто имат важни ангажименти. Раздадоха в бързината един студен сандвич и формуляр за попълване до ГВА в случай, че искаме обезщетение за правата ни поради закъснението. Тотална липса на отговорност и лицемерие.
Засега толкова. Слизам в Утрехт и чакам последната си връзка за летище Схипхол. А там ме очаква дълга нощ, до към 7 сутринта, когато започва ден 2 с лека отбивка към Рим ... пореден престой и 13 часов полет до Нарита. Ако ми доскучее пак, ще драсна ... язък за плановете ми да прекарам 3-4 часа в разходка между каналите/червените фенери и coffee shops на Амстердам.
------
29.12
Тези редове са вече от Токио, след едно много дълго пътуване и известни проблеми с телефона тук, успях да се кача на един космически влак, който ще ме заведе до Shinjuku. Но да се върнем там, откъде свърших
-----
27/28.12
... Тъкмо слизах на гарата в Утрехт, донякъде примирен, че ще трябва да се лутам цяла нощ преди полета за Рим. Пушейки цигара се запознах с един пичага мароканец, на който явно точно тази вечер му бе достатъчно скучна. От приказка на приказка младежа предложи да дойде с мен до летището и да ме почерпи нещо типично амстердамско-мароканско. И ето, че вечерта доби смисъл и краски. Пихме бира и лафихме пред терминала, на крачка от това да се замъкнем силни вилни на някое парти в Амстердам. Разумът очевидно надделя и останах сам към 1 през ноща в очакване да минат следващите 4-5 часа. Амстердамското летище хич не е предназначено за нормален релакс на чакащите преди чек-ин .. няколко пейки и липса на закътано място. Жалко, че KLM бяха решили да не чекват толкова рано, защото в последствие намерих супер комфортни кресла за релакс в зоната на гейтовете. Така или иначе нощта мина ... след 24 часа на път, вече бях парцал ... а дори не бях почнал сериозно да летя.
Отсечката до Рим беше като на магия, дори не разбрах кой седи до мен. Заспах още преди да съм се прекръстил на излитане и се събудих чувайки съобщението "cabin crew, prepare for landing". Така си откраднах цели 3 часа сън. Летището в Рим беше следващата ми стъпка - приют за 5-6 часа. Покъртително хаотично и мръсотия до шия ... италианска му работа. Липсата на контакт за зареждане на телефона ме влуди допълнително ... но поне имаше smoke zone точно пред гейта. За wifi за съжаление не бях такъв късметлия.
Точно в 15 се настаних на избраното от мен място в голямата птица за Токио. За пръв път летя с небезизвестната Алиталия и сега разбирам защо повечето коментари са негативни. Привидно новата машина беше неугледна и кусурлива, за карък - точно на моята седалка. А обслужването дори далеч от нашия превозвач. Въздушните камериери - предимно застаряващи италианци - неебателни тарикати. За които тази работа е видимо неприятна. Две интересни реплики: При видимо развален механизъм на телевизора пред мен, италианеца потвърди, че принципно трябва да работи ... но c'est la vie ... явно не работи. А при избора на вечера имаше вариант италианска или японска кухна. При въпрос каква е японската - отговор: пиле, японско пиле ... WTF?.
Полетът беше най-дългият досега - малко над 12 часа. Запазих спокойствие и дори не ми се пропуши. Не че имах друг избор. Мина тегаво, а бях се заканил да си помогна с вино и валериан ... но заложих само на виното.
Кацнах около 11 японско време на 29.12 ... т.е. точно 48 часа след тръгването ми от Варна. Нервен защото не ми работеше телефона, изморен, искащ цигара. Но бързо се окопитих ... и ето ме сега - в не толкова ултра, но все пак космически Narita express shuttle train. Първият ми допир с цените и стандарта в Япония - двупосочен билет 5500 йени /55 евро/ с включени около 15 евро за билети за токийското метро. Все още не мога да повярвам, че съм в Токио. Имам нужда от душ и хигиенизация на ума. До после ...
----
Следващите части ... идните дни.
