Мароко, част 2 ... за под 200 лв

 

 

 

За феновете на Мароко като дестинация, а и след още по-задълбочено ровичкане успях да се сборя с границата от 200 лв и намерих вариант за летене.

 

Малко е засукан, но затова пък доста интригуващ и включва в себе си 4 основни причини да е интересен

 

1. Крайната цена на билетите падна под 200 лв /разбира се отново трябва да се отбележи, че тъй като полетите са с Wizz & Ryan, това е най-базовата цена и включва реално само и единствената седалката в 4-те самолета :)/.

2. Обхваща един хубав период какъвто е средата на февруари и дори закача лекичко Свети Валентин

3. Каца се в Танжер а се се излита обратно от Ужда /Oujda/. Това е колкото минус толкова и плюс. Дава прекрасна възможност за едно любопитно пътешествие между двата града /сериозно разстояние около 700 км/, а по пътя се намират такива интересни места като Рабат, Фес и Мекнес.

4. 4-тата причина, макар и да не съм сигурен доколко лесна е за реализация е едно отскачане от Ужда /на границата на Алжир/ в самият Алжир ... Алжир е една интересна и мистериозна страна и трудно бих могъл да опиша какво точно видях там.

 

Ето и логистични подробности за тези, които вече им се е насъбрало желание да се пробват:

 

> Излитане на 13.02 от летище Отопени в Букурещ с полет на Уиз за Брюксел Шарлероа; 12:45-14:45, цена 64 леи /30 лв/ - с уиз карта и малък ръчен багаж

> Пак на 13.02 от летище Шарлероа до Танжер, Мароко с Райън, 16:25-18:20, цена 37 евро /72 лв/, с ръчен багаж

> Връщането е на 20.02 от летище Ужда, Мароко за Брюксел Шарлероа с Райън, 10:20-14:40, 350 MAD /60 лв/, с ръчен багаж

> Пак на 20.02 от Шарлероа за Букурещ с Уиз, 15:15-18:55, цена 64 леи /30 лв/ - с уиз карта и малък ръчен багаж

 

Последният полет е малко рисков предвид краткото транзитно време, но при наличието на ръчен багаж и достатъчно натрупан адреналин от Мароко, мисля, че без проблем :)

 

Обща цена за 4-те полета - 192 лв.

 

Мароко за 240 лв двупосочно с полет от Букурещ

Приятели,

Предполагам дори и на най-върлите фенове на зимата, снега и планините им се иска да прескочат, дори и за малко, до по-топли географски ширини. А ако подобно място носи със себе си и много история и ориенталски привкус в средата на зимата, решението за подобно пътуване се взима лесно.

Мароко е едно от местата, което аз лично винаги съм имал мерак да посетя, макар и да съм се нагледал на арабски реалности последната година. И все пак ето ви нещо интересно, разбира се под формата на засукано пътуване с еднопосочни полети на Wizz & Ryan, ръчен багаж и общо 5 летища.  

Избраният от мен период е края на януари и първите дни на февруари. Да, именно този период, в който по родните ни земи се чудим как да стигнем до работното място от преспите наоколо; как да запалим колата при минус 20 и да спим ли с чорапи или без :) Е, в Маракеш ... в началото на февруари няма никой да ви обещае плажуване, но пък ето и примерни температури ... пак около 20, но този път на +. С една дума ... прекрасно време.  

 

Пътуването започва от Букурещ за Лондон Лутън с Wizz. В Лондон има достатъчно време да се прехвърлите от летище Лутън до летище Стенстед за да хванете следобедният полет за Маракеш с Ryan. Връщането е през Айндховен /с Ryan/ и до Букурещ с Wizz.

 

 

Ето какво показват и сметките за 4-те билета. Припомням още веднъж, че това са крайни цени, но само с ръчен багаж /за Wizz дори малък ръчен/, с wizz карта и т.н. Т.е. най-евтината опция достъпка за купуване от лоукост превозвач.

> Букурещ - Лондон Лутън - 63 лв
> Лондон Стенстед - Маракеш - 27 GBP /около 61 лв/
> Маракеш - Айндховен - 503 MAD /около 87 лв/
> Айндховен - Букурещ - 15 euro /около 30 лв/

Тоталът е 240 лв

Най-добрите линии за 2013

Приятели,

 

Като сме метнали разни статистики, както е редно в края на всяка година :), няма да e блог за полети ако не споменем и най-добрите авиолинии за 2013. Категориите са страшно много ... не само по региони и вид превозвач, а и по редица други фактори като комфорт в различните класи; вид обслужване и храна; лаунджове и трансфери.

 

Но ще се съсредоточим върху основните категории, нещо като Оскарите за най-добър филм и режисьор.

 

Започваме с най-добрите нискотарфини превозвачи в Европа. Много от нас пътешествениците неибежно разчитаме често на тези линии. Тук първи са Norwegian, а втори EasyJet. Wizz са чак 6, а любопитното е, че най-голямата линия въобще в Европа - Ryan - въобще не са в десетката. Аз лично съм ползвал услугите на само 4 от този списък, а предполагам, че норвежците предлагат наистина високо качество по типичен скандинавски модел.

 

Продължаваме с класирането сред всички превозвачи в нашият си район на Източна Европа. Любопитните тук неща са няколко ... разбира се на първо място, че нашият превозвач го няма хич. Другото любопитно е, че има цели 3 руски линии, включително лидера Аерофлот. Полските линии очевидно не са в добро състояние, щом заемат незавидното 8 място въпреки инвестициите си в Dreamliners. Така или иначе нито една от тези 10 линии не се вмества в топ 10 на Европа ... което може само да ни подскаже какво е нивото на услугите и моментното развитие между Изток/Запад. Тук отново личният ми опит ме е само на 4 от 10-те линии.

 

 

 

Ето и втората по-важност категория в днешната подредба, а именно най-добрите в Европа за 2013. За поредна година и без никакво учудване лидери са Turkish. Сериозно наблюдавам тяхното развитие, инвестиоционни планове, развитие на мрежата а и разбира се генерално развитие на икономиката в Турция вкл. предстоящото изграждане на най-голямото летище в света в Истанбул, което ще замени Ататюрк. Дали Турците имат шанс да станат най-добри в света е отделен въпрос ... но със сигурност скоро ще се превърнат в най-широкообхватна линия, с най-много дестинации. И предполагам, че точно това им е целта, за да успеят да напълнят новото летище и да превърнат Истанбул в лидер сред хъбовете редом с Дубай. От въпросната класация мен лично ме учудва липсата на SAS. Като цяло съм имал късмета да летя с 6 от 10-те линии.





















Ето и несъмнено най-престижната категория: Най-добрите в света. Каквото и да си говорим, най-добрите линии не са европейските линии и въпреки, че Turkish са на 9 място, то аз и тях не ги зачислявам към стара Европа. Разбира се интересното е, че липсват и линии от Северна Америка. Пълна и безпрецедентна доминация на арабските линии: позиции 1, 2, 7. Следват далекоизточните: 3, 4, 5, както и представители на Океания и Индонезия. Всичко това се дължи на няколко фактора: много ресурси на собствениците на тези превозвачи /визирам основно арабските/; високият стандарт на живот и съответно на пътниците /визирам Япония, Австралия и Нова Зеландия/; големият бизнесопоток именно в тези части на света. За съжаление съм имал късмета да летя само с 2 от линиите - Emirates & Turkish. Разбира се нищо не се знае, но се съмнявам, че скоро ще имам шанса да се кача на борда на някоя от японските или австралийски линии ... но Божа работа.

Ето и пълен списък с всички класации на годишните награди за 2013 - Skyrax.
http://www.worldairlineawards.com/

 

Пътувай смело през 2013

Нямах кой знае какви очаквания, че 2013 ще бъде толкова "летяща" като 2012, а то какво се оказа. Не само, че беше ... ами дори и я надмина съвсем безпрецедентно. Като се загледа човек в картата, ще види подобните дълги неочаквани отсечки към изгряващото слънце, но най-вече се появиха и съвсем нови дестинации в картата. Крайният вариант на картата за 2013 е този, тъй като не се очаква да мръдна някъде в идните 2 седмици ... е все пак не всяка година човек може да прекарва Нова Година в Токио ... този път пак на скучна варненска земя.

И тъй като двете години са сравнително подобни ще направя директно сравнение с +/-

Данните на кратко за 2013/2012:

Общо полети: 33/25/+8

Линии: 12/10/+2

Посетени страни: 14/13/+1

Общо км във въздуха: 63500/59900 км/+3600

Най-често използвани линия: Wizzair - 8; Austrian - 6/Air China - 5; Wizzair - 5

Най-често използавани летища: Варна&София - 8/Пекин - 6; Баняса - 4; Истанбул - 4

Ето и картата:

Ето и кумулация на всички данни след 2013.

Общо полети: 148

Използвани линии: 25

Посетени страни: 29 на 4 континента /като добавим и сухопътните, посетените страни са 40/
Използвани летища: 55

Общо км във въздуха: 224469 км

Топ 5 най-често използвани линии: Wizzair - 32 пъти; Malev- 24 пъти; Bulgaria Air - 18 пъти; Ryanair - 9 пъти; Turkish - 7 пъти

Топ 5 най-често използавани летища: Варна - 40 пъти; София - 39 пъти; Будапеща - 32 пъти; Истанбул - 10 пъти; Бургас - 10 пъти
Най-чести маршрути: Варна - София и София - Варна по 9 пъти; Варна - Будапеща и Будапеща - Варна - по 8 пъти
Любима линия: все още Turkish airlines

Какво предстои през 2014: Още от сега квотата за идната година отива на 45 хилки и 2 съвсем нови дестинации като Канада и Филипините ... а какво ли ще донесат идните месеци?

Ще минем ли тазгодишните километри? Ще задържи ли Turkish лидерството в моята класация или няколкото предстоящи полета с Emirates ще преобърнат каручката :)

Пожелавам си колкото излитания толкова и кацания.

Ще се лети

Няма как да не споделя част от плановете си за идната година.

И пак Токио, Кьолн и Дубай. И нещо ново и екзотично ... Манила и Монтреал в лични пътувания. А още дори не сме наближили началото на 2014 ... имам желание да реализирам и други интересни дестинации. Да сме живи и здрави само и офертите да валят :)

Букурещ - Палма де Майорка - Порто - Милано - Букурещ за 90 евро

Приятели,

Използвайки т.н. нашумял период на добри /чети/ евтини цени за последната седмица на октомври и възползвайки се от популярни в други форуми т.н. "обиколни турнета" представям следната възможност за седмично активно летене и хайманосване.

Начална точка летище Букурещ - удобно за една не-малка част от Източна/Североизточна България, с полет на WizzAir до Палма де Майорка на 26 октомври. Това е последният полет за сезона по тази линия и цената е примамлива - 20,17 евро еднопосочно /цената важи за притежатели на wizz discount card и малък салонен багаж/.

 

На 29 октомври на крилете на AirBerlin се преместваме към Порто /цената включва ръчен и чекиран багаж/ на цена 29,24 евро.

 

След 3-дневен престой в Португалия се качваме и на RyanAir и за 26 евро /включен ръчен багаж/ пристигаме на летище Милано-Бергамо.

Предвидил съм цял ден /с 2 нощувки/ в модната столица на Европа и на 3 ноември отново с WizzAir, но този път от летище Милано Малпенса летим до Букурещ за 15 евро /цената важи за притежатели на wizz discount card и малък салонен багаж/.

Така за 90 евро /но почти без багаж/ в рамките на 1 седмица и едно турне имаме възможност да посетим 3 прекрасни дестинации.

 

А сега накъде?

 

 

Приятели,

 

Занемарих доста моето travel увлечение по ред причини, за което се извинявам или поне съжалявам, че съм разочаровал някои от верните фенове тук :) Имам доста идеи за развиване на дейността и превръщането и от хоби в малко по-мощен инструмент, който ще помогне и социализира все повече хора с интереси и нужди подобни на моите. Но засега всичко е на етап идея. Затова нека се рестартирам от някъде, макар и без съществена оферта ... те ще последват съвсем скоро.

 

Какво всъщност се случва с пазара на дестинации и интересни оферти за пътуване/почивка? Както обикновено в края на пролетния и в разгара на летния сезон ... всички хубави оферти са силно ограничени. Причината е ясно ... време за отпуски в цяла Европа, което ще рече, че така или иначе всеки пътува на някъде, а това е момента за прекрасен урожай на всички авиолионии, туристически агенции, хотели и всички други елементи от голямата машина наречена туризъм. Вглеждайки се в страниците на holidaypirates или loter, ще се убедим в тази тенденция ... хубавите оферти просто липсват. Самолетите са фраш така или иначе, и ще бъде така каквато и да е цената. Пазарни принципи и нищо повече. От друга страна е прекалено рано да се планират зимни пътувания или поне подобни такива на крилете на нискотарифните превозвачи. Тук схемата винаги е една и съща: за да получиш генерално добра цена, търси билети между 1.5 и 2 месеца преди планираната дата на полет. А повечето хора все пак предпочитат да си купят билети дори и 4 месеца предварително, а това е добре дошло за lowcost линиите, които предлагат достатъчно високи цени за подобно авансово закупуване.

 

Във връзка с по-горното, моментът е много подходящ ако човек иска да си планира някой ранно-есенен уикенд, особено с Wizzair, по всевъзможни дестинации, като почнем от стандартните италиански /Милано и Рим/, минем през Брюксел и Айндховен и дори Валенсия. Разбира се wizz-овските примамки при ниските цени е наличието на wizz discount club карта и само малък салонен багаж ... при спазване на тези условия можем спокойно да планираме пътуване с бюджет за самолетен билет между 40 и 60 евро двупосочно, което си е deal откъдето и да го погледнем.

 

Това важи особено за начално летище София ... за всички останали, които ползват Букурещ като starting point, ситуацията е малко по-различна, и аз лично се опитвам да намеря причината в тази "неблагоприятна" промяна. Мен лично Букурещ ме вълнува по-силно от София, поради близостта му до Варна, и е видно, че има сериозен пътникопоток от румънската столица, което кара превозвачите да не се натягат да свалят толкова много цените. Така или иначе Букурещ предлага разнообразни дестинации, а при едно добро стечение на обстоятелствата могат да се планират интересни екскурзии, отново главно с италиански привкус.

 

Тук не коментирам Ryanair, защото очевидно тяхното развитие в България е под въпрос, затова играчът сред нискотарифните си остава Wizz. Разбира се не трябва да пренебрегваме и ръстовата тенденция на easyjet, но въпреки всичко аз на съм техен фен ... ей така, без причина, 6-то чувство :). Говорейки за wizz, не трябва да забравяне, че те стъпват все по-здраво в Белград и Скопие, примамват с много ниски цени, а това би могло да се използва от някои жители на Западна България.

 

И нека не забравяме една постоянно интересна възможност, която открива прозорци към целия свят - това е Истанбул, което е все по-лесно достъпно за нас ... да летиш от Истанбул е истинско предизвикателство ... и макар да липсват типично ниските lowcost оферти /изключае Pegasus/, то да не забравяме, че всъщност света е толкова разнообразен и всичко е въпрос до време, желание, нагласа и разбира се пари. Истанбул е нашата врата към стотици директни дестинации от Япония, през Йоханесбург до Буенос Айрес или Вашингтон.

 

А сега наслаждавайте се на лятото ... мислете за някоя есенна ескапада ... и правете планове за нова година и зимните месеци ... процесът никога не трябва да спира. Летете смело.

Една бърза Йордания, част 1

 

 

Приятели,

 

Оказва се, че да пътуваш изцяло сам е супер предизвикателно и adrenalin-full. Само за 2 дни се случиха какви ли не забавни неща. В автобуса за Истанбул се запознах с казахстанеца Евгени, работещ в OMV в Бургас. Нещо го беше ядосала жена и се наложи да ми пуши от цигарите след 3 години абстиненция. Незнайно защо се опита да ми предложи съвместни бизнес проекти с внос на автостъкла от Полша и тунинговани авточасти от Китай. Турските граничари на Дерекьой този път се заядоха с турската ми виза в полския паспорт. Изненадващо получих рамо от турския шофьор говорещ перфектно полски ... странен свят.

 

В Истанбул като в Истанбул. Успях да се добера до Еминьоню за по 2-3 бири с приятели. Към 23:00 реших да проверя дали всичко е тип-топ с полета ... е нямаше го в онлайн системата на летище Ататюрк. В тази стресова ситуация потеглих със специален експресен бус от Таксим. Видиш ли обаче на Таксим се прокопава тунел и движението е тотален блокаж. И така вместо в полунощ да съм минал вече чекин, то още се намирах някъде на Таксим. Озовах се на летището и то на терминал кацащи точно 45 минути преди полета, реално примирен със съдбата, че ще трябва да остана в Истанбул. На гишето разбира се отказа да ме пуснат ей така. Единственото ми спасение бе факта, че бях само с ръчен багаж. Надали някой би си представил, че от влизане в летището до качването ми в самолета минаха само 10 минути ... всичко беше като на сън, пропрвях си път истерически по разните мини-среднощни опашки. Тотален рекорд.

 

Около 4 сутринта кацнах в Акаба. Полетът дори не го усетих, бях се трупясал блаженно на крилете на Turkish. Както в последствие ще се окаже, в Йордания организацията на труда е по схемата "всеки прави всичко", т.е. пари например обмених в фрий шопа. Заедно с един украинец, незнаещо къде и защо отива хванахме такси след 10-минутно преговаряне на цената. На връщане - видях същият този украинец със същото това такси ... т.е. единия си е намерил скъп гид, а другия си е намерил балама доячка :). В 5 сутринта се озовах на нещо като селска автогара. Гледката беше - 10-на йордански бакшиша, човек правещ чай, няколко чакащи незнайно какво младежи и нито една маршрутка. Информацията, с която разполагах, че по принцип разписание няма, но се очаква към 6 и нещо да се появи транспорт за Петра. Но всъщност въз основа арабските обичаи можеше да чакам и с часове. Един от бакшишите ми вкара нелоша оферта за такси до Петра /150 км/, но все пак прекалено скъпа за 1 човек. За късмет дойде една италианска двойка с планове като моите. Нещата се получиха и отпрашихме. Към 8 вече бях в хотела в Петра. Очаквано твърде рано за настаняване, затова бързо кафе, провизорично преобличане, бяла чалма и на път към старинния град качен в Мерцедес от 68 или нещо такова.

 

Какво точно представлява Петра е прекалено сложно за обяснение. Но в общи линии един скално-пясъчен комплекс с дължина ок. 15 км с естествени скални форми и врязани пещери, жилища, манастири и други. Обезумителна и вдъхновяваща гледка и атмосфера. Като едно от световните чудеса и тук е добре развит съпътстващият бизнес като се почне от сувенири та чак до яздене на коне, магарета и камили. Повечето туристи посвещават около 2 дни за обикалянето, но според е малко пресилено ... би пасвало повече на археолози. Групички от цял свят. Особено се отличават холандците - с минимум 3 деца; зачервени руски групи с неподходящи дрехи; шумни французи и италианци; забулени араби. Нямаше много азиатци, което е неприсъщо за такива сборни места. Видях един единствен съблечен човек и той беше поляк :) Видях поне 3 сериозни снимачни екипа /един от NG/, които си правиха техните документални филми. Уредникът на един от музеите ми предложи междувременно и услугите си като такси.

 

След 5-6 часов пешеходен тур, липса на достатъчно сън и храна и съпътстващи стомашни проблеми, реших, че е време за малко сувенири. Йорданците не обичат да се търгуват много, видими изключение от арабските тертипи. Макс 10-15 % отбивка от цената и после почват да се обиждат. Така или иначе с един Мохамед направихме сделка и дори се сдобих с ценна иракска банкнота от времето на Садам. Такси, хотел и сън до вечерта. В Йордания, и в частност Петра има стриктен режим на водата, топла има само по 3-4 часа дневно, а днес нямаше чак до вечерта. Явно има и режим на тока. На вечеря се запознах с бъбриви и всезнаещи американки, двойка канадци, тайландец и странна френска птица Клемент от Дубай, пътуващ също сам. Така приключва деня в Петра. Алкохол няма никъде, затова го карам на чай :(.

Токийска главоблъсканица: Престоят, част 2

Приятели,

 

Вече не на шега си е 2013, и то средата на февруари. С една дума мина малко повече от месец от японската одисея. Сами разбирате, че с времето емоциите са избледнели дотолкова, че ще ми е трудно да завърша разказа по начина, по който планирах в началото. Но обещавам да дам всичко от себе си.

 

Втората част на престоя ще бъде по-кратка не само поради тази причина, ами и от факта, че между 1 и 3 януари се борих с японската ми настинка, използвайки японски плацебо медикаменти ... а един мъж когато е болен е все едно на смъртно легло: охка, пъшка, мрънка и иска да се скрие вдън земя. Но вече се бях скрил достатъчно далеч, че да си давах сметка, че би било крайно неразумно да проспя половината от престоя си.

*Вметка след приключване на разказа - тази част се оказа достатъчно дълга, че да оставя място за още една мини-част :)

 

След т.н. новогодишен камерален купон с джаз музика, навлязохме в новата 2013, а мен вече ме бе подгонила настинката. Обикновено нося със събе си лекарства от първа необходимост /леки успокоителни; алергия; мини-астма/, но не бях предполагал, че ще трябва да и нося всички лекарства на базата на парацетамола ... все пак дори и да предполагах, че може да се разболея, то не съм очаквал, че в Япония аптеките представляват смесен тип магазини /козметика и дрогерия/ с лекарства само с японски надписи; други спецификации и дозировки. С една дума - парацетамол или фервекс липсваха ... кофти но факт.

 

Както и да е, 1 януари беше не само първи ден на 2013, но за мен беше и първи ден изцяло сам в Токио. Джон бе заминал на семейната сбирка в дома на Йошико. Едва тогава осъзнах, че съм направил голяма грешка да се отдам предните дни на инстинкта и логистичните познания на Джон ... бях притъпил моето силно оръжие - ориентацията. А ориентацията в голям метрополис, с 60-на подземни линии в празничен ден е едно сериозно предизвикателство. Очевидно е, че не само ориентацията ми бе притъпена ... бях забравил, че не съм в Европа, и в частност България, където навсякъде се стига бързо, лесно и безпроблемно. Направих бърз план за пътуване с главна цел - Sky Tree - най-новото бижу на Токио и същевременно най-високата кула в света /втората най-висока сграда след Бурж Кхалифа/. Казах си ... отивам, купувам си билет, качвам се на 634 метра височина и си гледкам Токио надлъж и нашир. Трябваше да се прекача около добре познатата Асакуса, но обърках една спирка ... и по този начин си направих естествена 15-минутна разходка.

 

Да се разхождаш по улиците на Токио е странно-клаустрофобично. Не би могло да се опише цялата маса хора, през която си пробиваш път ... с една дума вървиш с много малки стъпки, обкръжен от други вървящи с малки стъпки. Стигайки до Асакуса тълпата се увеличаваше до момент в който /типично по японски/ стигнах до кръстовище - затворено за движение, а регулировчика дирижараше правилното и контролирано пресичане на хора. Аз лично не бях виждал досега регулиране на движение на хора ... но в Япония много от нещата не трябва да ви учудват, там нищо не е ненужно или измислено просто така /тук за пореден път приликата с Германия е налице/.

 

Като говорим за тълпи и огромни маси от хора, то едва ли бих могъл да обхвана усещането, което ме беше обзело точно в този момент. А смея да твърдя, че съм бил в подобни метрополии, където наличието на тълпи е присъщо: Таймс скуер в Ню Йорк; Таксим в Истанбул; Пикадили съркъс в Лондон; Великата китайска стена; Летището в Бангкок и други. Но всички тези места се характеризират с неорганизирана тълпа от хора /обикновено туристи/, където при добри рефлекси и ориентационни умения ще си проправиш път и ще успееш да избягаш. В Токио ... точно в този момент, а и в много други ... тълпата е дисциплинирана, смирена, постоянно нарастваща и неописуема необхватна. За да не съм голословен - ето и линк към клипа сниман от мен.

 

Избягах от тълпата и съвсем очаквано се влях в една още по-голяма - този път за съжаление именно в Sky Tree. Само по себе си това съоражение представлява 6-7 етажен търговски център и едва след това започва обсерваторията. Нямах ни най малко желание да обикалям токийският мол ... но след като смело тръгнах да си купувам билет за кулата ... учтиво ме попитаха дали имам резервация ... при отрицателен отговор от моя страна, любезно ме насочиха към една опашчица за закупуване на билет, а след това ми препоръчаха да се разходя 4-5 часа в мола докато дойде моя ред за кулата. Отказах се от това удоволствие и се слях с мол-ската тълпа пазаруваща т.н. lucky bags /чанти, струващи Х пари, без да знаеш какво точно купуваш/ - но явно са любими на японците защото се харчиха като великденски козунаци у наше село. За пръв влизам в мол където ти дават карта за ориентир ... за пръв изпитах чувството на навалица на подобно място ... за пръв видях опашки от 100-на човека чакащи чинно да си платят закупената дреха на касата ... за пръв път видях много неща, на ограничено място и то по много пъти.  И най-интересното: типично по японски, всичко си има своя времеви диапазон, който се спазва стриктно - работното време на центъра бе до 18:00 ... в 17:30 започнаха да информират по високоговорителите ... и буквално за десетина минути хората започнаха да напускат ... отново дисциплинирано и безпроблемно. В 18:00 всичко бе празно. Хареса ми е едно друго съобщение, за специално отворен информационен пункт за всички евентуално изгубили децата си в тълпата. Както винаги - няма нищо случайно и не на място.

 

Придвижих се към Shibuya за чаша горещ чай в очакване на Джон на нашето любимо място за срещи - бронзовата статуя на кучето на метространция Shibuya - пуш зона, и място за срещи. Последва тиха вечеря и ранно заспиване ... бях скапан.

 

2 януари е важен ден за Япония. Това е едва вторият ден в годината, когато може да се влезе в императорският дворец, и да присъстваш на една от 6-те кратки сесии, когато Императора поздравява масите от своите прозорци произнасяйки кратка реч. Нямаше как да не се отиде. Преди това направихме бърза разходка в една от японските градини и бързо към двореца. Тълпата, чакаща на километър от двореца може да откаже всеки един не-японец ... но и аз вече бях не-японец ... фен на опашките и смиреното чакане, така че смело напред ... или по-скоро смело на едно място, развявайки японски флаг :-) Успяхме да бъдем поздравени от Императора само след 2 часа чакане ... а клипът е ето тук. Заслужаваше си. Изморени и изгладнели се запътихме към българския ресторант София, търсейки нещо топло и вкусно нашенско ... за наше съжаление и 2 януари е все още празничен за повечето ресторанти. Както се казва - греда.

 

Денят продължи с посещение на поредният храм и много интересния музей на японската авиация и военни постижения. В музей като в музей ... истински реликви от самурайските периоди до втората световна война. Най-голямо впечатление ми направи представянето на събитията през Втората световна война, където очевидно в леко манипулационен стил, Япония бе представена като жертва, която в рамките на самоотбранителната политика се е наложило да нападне Пърл Харбър. Питах Джон, какво е неговото усещане за мнението на японците за тази война ... търсейки аналогия с немците - които се срамуват неимоверно - то тук се появи очевидната разлика. Сегашните японци не искат да говорят за войната, но и не биха си признали вината за световните неволи. За тях войната е била война, предмет на тогавашно статукво и вярват в това, че Япония е имала причина да бъде на страната на лошите. Друг интересен факт, е желание за промяна в японската конституция предвид проблемите с Китай понастоящем. Планираните промени ще позволят на японците да бъдат активни ... т.е. една интересна предпоставка за нещо неприятно в бъдеще.

 

2 януари бе достатъчно интензивен, че тотално да ми влоши здравословното състояние ... вечерта приключи бързо без желание за нещо така. Направихме смелият график за 3 да отскочим до Nikko /на около 2 часа от Токио/ да видим нещо по-традиционно ... след като големия план за Киото не проработи. Но на 3 януари не успях да стана - всички признаци на вирус a la influenza бяха на лице ... дори се стигна до консултация с лекар по телефона. Човека каза - взимай всичко х 3 пъти и си готов :) Така и направих. Ясно беше, че деня е изгубен.

 

Едва привечер се решихме да излезем отново. Както каза Джон - You are a hero. Последва любимото ми лекуване с шотове водка в френски винен бар ... разходка из Shimokitazawa, бързо хапване на Takoyaki /панирани октоподчета/ и малко японски безболезнен хазарт - Pachinko ... някаква небивала лудост, която все още се опитвам да разгадая. А нощта завърши къде? Разбира се в Coins bar ... с Гинес, шотове и приятни необременяващи разговори. Е няма как, болен не болен ... времето си минава и не може да се изпуска.

 

Последната част от престоя следва скоро, включително и самото завръщане.

Токийска главоблъсканица: Престоят, част 1

Приятели,

Ето, че дойде време и за втората част от японската ми трилогия. Знам си аз, че подобни впечатления избеляват много бързо с времето, особено когато се втурнеш обратно към злободневните битово-работни действия. Бях си наумил да пиша за толкова много неща ... а дали ще успея да ги пресъздам именно сега е въпрос на муза и плавно преливане на мисълта и спомените от главата към пръстите. Но избирам точно тази петъчна вечер /*вече неделен следобед/, използвайки уютната домашна обстановка за да върна себе си и вас отново към 2012. Бай дъ уей ... аз все още трудно възприемам факта, че е 2013 ... все едно таз тройка се е прокраднала на шега в ежедневието ми. Започваме сега:

----------

Денят е вече 6 януари, т.е. измина цяла една вечност от предишното ми писане. Току-що кацнах в Рим след ултра-дълъг 13 часов полет от Токио. Всъщност полетът мина сравнително неусетно след като до 5 часа скитосвахме кръчмите и баровете с Джон като за последно ... и просто се качих ни жив ни умрял в самолета.

*Вметка от бъдещето: Подобно много активно купонясване до последно хич не помага в спокойното летене, още повече, че преди това трябва да стигнеш до летището, да извървиш цялата процедура по всичките му опашки и темподобни. Забавените реакции могат да ти костват закъснение в подобни обемисти летища. Хубавата страна е, че ти се спи ... зверски ти се спи, и въпреки липсата на комфорт в самолета - то все пак заспиваш. А и избягваш ненужните разговори с новите ти самолетни приятели по седалка ... някои от които обикновено са ненужно разговорливи.

Имам достатъчно време в чакане за да пресъздам нещата, които преживях за тази седмица в Токио.

*Вметка: всъщност времето се оказа недостатъчно поради голямата навалица на Фиумичино.

Периодът в Токио мога да разделя условно на 3 части ... даже по-скоро на 2 еднакви в началото и в края и една малко по-различна помежду им. Различната част бе по-различна поради жестоката ми настинка и то навръх нова година ... но затова след малко.

Първите 3 дни минаха под знака на много активен социален живот, основно в любимия ми още от предно ходене район Shibuya. И въпреки, че Токио няма ясно изразена централна част, то може спокойно да се каже, че именно Шибуя е центъра на социалния живот с десетките хиляди заведения, ресторанти и клубове. Това е ваша цел номер едно за да се слеете с тълпата и да се забавлявате. Много учудващо, след почти 3-дневно пътуване, бях голяма свежарка ... поне по собстевено усещане. Но със сигурност визуално не съм изглеждал така ... jet-lag няма как да не си окаже своето. Джон ме посрещна със прекрасна сурова риба, бутилка Саке и бири. След едно много старателно хигиенизиране ... се върнах към реалността много бързо. Бях в Токио ... най-накрая, след толкова месеца чакане. През тези няколко месеца имах 2 музикални мотива, към които се връщах често и ме отвеждаха в Токио: Black eyed peas - Just can't get enough и Manic street preachers - Motorcycle emptiness. И двете любими парчета са снимани в Токио ... бяха неотлъчно до мен, докато чаках тово ново пътуване.

Малко за Джон - един невероятен приятел отпреди почти 15 години. Запознахме се още на първата ми година в общежитието в Кракув ... той имаше гадже българка. Бързо се сближихме, прекарвахме времето си заедно. Партита до зори ... пътувания и негово посещение в България ... едно шеметно лято на 2000. После пак в Ню Йорк през лятото на 2002 и нишката после прекъсна. Той реши да "пробва" Азия и живя дълго в Сеул, а от 3-4 години в Токио. Сигурно всеки един от вас има подобни приятели, с които няма нужда да поддържате постоянна връзка. Можете да се виждате след години, и все едно никога не сте се разделяли. Това са приятелите, които са не по-малко специални от тези, с които делите ежедневието си. Джон бачка в международна консултингова фирма в Токио. Няма никакво намерение да се маха там ... напротив ... планира да създаде семейство и се чувства достатъчно уютно в този странен, странен самурайски свят.

Като домакин, Джон бе разбира се малко притеснен относно графикът на моето посещение. Трябваше да измисли достатъчно интересни /за мен/ сценарии, а както се оказа в последствие ... хич не е трудно да имаш динамични дни и вечери в огромният 35 милионен метрополис. Идеалното съвпадение - празници и негова планова отпуска ... можехме да правим каквото си искаме. Лошо съвпадение - празници и повечето забелижителности затворени. Но така или иначе не съм музейно-галерийно животно ... така, че приех тази даденост сравнително положително.

План за първа вечер ... който след бутилка саке се прави доста чевръсто и безразборно: парти на международна тематика. Организират веднъж седмично подобни сбирки където присъстват местни студенти /май такива бяха основно/, които искат да се запознаят /поговорят на английски с чуждите в Токио/. А японците наистина обожават да се запознават с чужденци, но за разлика от Китай ... където чужденците са боготворени, то тук, всичко е от любопитство и желание за комуникация ... а по-комуникативна нация от японската надали ще срещна. Преди партито - няколко коктейла в ливански бар. Партито бе доста сковано, пихме по няколко и към Шибуя ... а там живот. Като имам предвид живот и хора, то трудно бих могъл да го опиша. Но затова ще стане въпрос и в следващите писания. В Токио хората са много, прекалено много, а мястото оскъдно. Всичко се използва максимално, всичко е минималистично по необходимост ... тълпи от млади японци със странни прически; цветни лещи; момичета облечени като от анимационни филми; айфони с калъфи с заешки уши; огромни неони; музика и шум; весели компании и много алкохол. Това е Шибуя, това е Токио. Тук е редно да вметна за една особеност от социалният живот на японците, която ще коментирам и в последната част. Храната е ритуал, а поради една или друга причина /малки квартири или ежедневно напрежение/ хората предпочитат да се срещат навън. Т.е. вечерта винаги почва с приятна атмосфера на вечеря ... после идва сакето ... а после голямото отприщване и нощния живот. А японците пият, пият и то не малко. Е вярно, че трудно обработват алкохола и затова винаги има спящи и повръщащи по улиците. Но фактът е факт - японците обичат нощния живот.

Сами разбирате, че поради празничното стечение на обстоятелствата и затворените забележителности, бях принуден /с намигване/ да се насладя основно на кулинарно-баровия живот в Токио. Това бе повтаряемо занимание от ден първи до ден последен /с изключение на 2-та дни прекъсване поради настинката/.

Първата нощ в Токио завърши в ранните японски часове, т.е. в нормално късно-вечерно европейско време. За пръв път посетихме любимия на Джон - Coins bar ... в последствие се оказа, че често ще го посещаваме. След още няколко шота В52 потеглихме към вкъщи ... със силен алкохолен глад, а решението само едно - много калоричната супа Ramen - нещо като телешко варено със застройка и нудъли. Препоръчвам. По този тънък начин успях да надвия джет-лага още с пристигането си. А повярвайте ми - тези 7-8 часа разлика са истинско предизвикателство.

 

Ден втори /30.12/ започна почти около обяд с кратък анализ на предстоящите планове и по-специално моите планове и желания за посещение на Киото. Няма японец, който да не каже, че Киото е must see place по време на престоя в Япония. Аз бях на същото мнение - това бе старата столица, наситена с култура и история. А именно тия дни се очакваше да превали и снежец, което беше като магнит. Още преди да замина правих своите планове да отскоча до Киото. Проверявах всички финансово-приемливи варианти, дори се пробвах да купя т.н. пакет за чужденци Japanican pass, включващ билет с влака стрела Shikansen отиване и връщане и 1 нощувка в хотел в Киото. За беда ... всички пакети бяха спрени за продажба до 7 януари. Т.е. оставаха 2 варианта: 1 - т.н. експресен нощен автобус /9 часа път в едната посока/ ... тук пътя би ми излязъл около 150 евро двупосочно ... или 2 - нормален билет за Shikansen /3 часа при 250 км скорост/ - цена около 250 евро двупосочно. Автобусите съм ги намразил и няма шанс да се лангъркам толкова време предвид факта, че съм за кратко като цяло. А тези 250 евро просто не ми бяха по силите. По този начин за съжаление Киото отпадна и беше номинирано като основна спирка за следващото пътуване. В последствие поради обективни и субективни причини отпаднаха и другите 2 опции за по-близко пътуване извън Токио.

 

След бърза закуска с Okonomiyaki /вид палачинка с зеленчуков пълнеж и сурово яйце отгоре/ се отправихме към най-голямата историческа забележителност на Токио - Asakusa - с най-старият храм и малки улички пазещи духа на антично Токио. Ръмеше нон-стоп, т.е. нищо нетипично за Япония ... но за мен по-скоро неприятно. В храма има традиция човек да избира късмет, по една странна система, която тук ми е трудно да пресъздам. Така или иначе на мен ми се падна късмет гласящ "най-добрият късмет ... с много успехи и хубави начинания". Джон беше шокиран - не бе виждал досега подобен късмет. След Asakusa започна да се стъмнява и се насочихме към една също толкова стара част на Токио, с множество малки ресторанти, от по 5-10 маси. Това бе нощта на проливният дъжд, на закупеният от мен японски бял чадър /изгубен още същата вечер/ и началото на настинката. След поредната порция разнообразни японски вкусотии /включително пилешки гръкляни - Nankotsu karage/ се запътихме към ирландски бар, после втори бар, и отново се озовахме неусетно в Coins bar ... a накрая лудо парти в един клуб ... с интересни приключения.

 

Ден трети и съответно последен за 2012 започна в подобен стил ... с трудно обедно събуждане, бърза домашна закуска ... прогизнали кости и план за тръгване. Първа дестинация - храмът Meiji посветен на един от велките японски императори. Ако човек е посещавал други страни в Азия с будистка религия /например Тайланд/, то ще остане сравнително разочарован от туристическа гледна точка от храмовете в Токио. Не вниквам в религиозните особености, защото явно те са причината за тези разлики, но като цяло посещаването на храмове в Токио се равнява на обикновена разходка в парк и стигане на сграда /храмът/, до който няма достъп отвътре. Местните се редят отвън и хвърлят монети в огромна дупка, пляскайки. Туй то, ни повече, ни по-малко. Следващите няколко часа продължиха в градска разходка из няколко квартала ... Джон искаше да ми покаже особеностите на Токио. Предстоеше ни официална вечеря и среща за пръв път с избранницата на Джон - Йошико. Млада японка владееща много добър английски и работеща на рецепция на френски хотел. За разлика от повече млади японки, Йошико е доста амбициозна и търси кариера. Много приятна девойка, а най-важното, че двамата си пасват и имат общи планове за живота.

 

Йошико беше подбрала много приятен и изискан ресторант, избра всички специалитети подплътени с много саке ... а накрая взе, че плати сметката. Как да не го заобичаш това девойче. Полунощ наближаваше ... щях да посрещна новата 2013 далеч преди приятелите и близките ми в Източна Европа. Ако не съм споменавал досега, Новата година не е част от празниците в японската култура, макар и младите да я празнуват. Така или иначе няма големи организирани мероприятия, затова изборът беше по-скоро ограничен до това да си изберем подходящ бар и да посрещнем 2013 символично. Попаднахме на много уютен джаз клуб с DJ пускащ музиката от винилови плочи. Партито беше камерално, но затова пък шумно ... а в полунощ имаше и шампанско. Вечерта приключи доста по-рано от предишните ... не само защото не бяхме само двамата с Джон, но и преди всичко защото предстоеше 1 януари - много важен семеен японски празник, а Джон беше поканен на закуска в новото си семейство. Т.е. нямаше как да отиде в неадекватно състояние подобно на предишните дни :)

 

Така приключва част 1 от престоят ми в Токио ... така приключи и 2012 за мен. Следва продължение.

 

Снимки от Токио

Токийска главоблъсканица: Голямото пътуване

 

Приятели,

За много години с пожелание преди всичко за здраве ... а после идват и пътуванията.

Макар да сме вече 9 януари ... аз все още не мога да осъзная, че е 2013. Затова нека всички си представим, че денят е 27.12 ... всички са настроени семейно-коледно-преядени ... а аз току-що съм подхванал голямото японско пътуване. Ще се опитам да представя моите впечатления от това пътуване в 3 части, а именно:

> Стигането до Токио

> Престоят в Токио

> Впечатленията ми и някои субективни изводи

Първата част ще е сравнително лесна, тъй като си водих записки чакайки по летища и гари ... затова започвам ... приятно четене.

 

А ето и линк към всички от Токио от личния ми FB профил:

 

----

27.12

Първата част мина неочаквано добре. Без нито една засечка, което трябваше да ме наведе на мисълта, че няма идеални варианти. При подобни дълги и сложни зимни пътувания, особено с нискотарифни компании, е задължително да си заложите достатъчен резерв във времето. За съжаление моят явно не е бил достатъчен.

Варна-Букурещ мина гладко за рекордните 4 часа. Вярно, че пътуването беше в ранни зори, без никакъв трафик, но трябва да признаем, че румънците са направили прекрасна магистрала от морето до столицата. Като изключим краткото чакане на границата в Дуранкулак, пътуването беше песен. Уютна атмосфера в колата с приятна музика. GPS-a ми отказа неприятно, и добре, че често ползвам услугите на Хотел Charter, че да мога да стигна до него без сериозни затруднения. В хотела ме чакаха и бързо ме транспортираха за пръв път до летище Отопени. Нещо доста по-различно от онази мизерна "автобусна спирка" наречена Баняса ... и все пак далеч по-недоразвито от софийското ни летище.

Но след като прекарах непредвидено 6 часа на Отопени, вече знам, че хич не ми е любимо ... не че съм планирал да ми е. Редица са нещата, които ми направиха странно впечатление, може би усилени от ефекта на нервно чакане и неведение:

- Постоянно въртящ се един и същ диск с коледни румънски песни ... повярвайте ми .. за 6 часа емоциите са just too much

- Минимално количества седящи места пред гейтовете ... затова ги обиколих всичките :)

- Честа смяна на гейтовете на различни полети

- Десетки пушални, от които излизаш като след Банго Василе

- Цените по фрий шоповете и заведенията са сравними с тези в Лондон или Амстердам.

Само два положителни момента: именно изобилието на пуш-зони, както и wifi зони, или поне тези до които се закачих.

 

Пишейки тези редове съм вече спокоен. Някъде между Арнем и Утрехт в ултраконфортното ICE. Но допреди няколко часа нещата хич не стояха така. Любимото ми Уиз просто ни информира, че полета закъснява с 2 часа, поради закъснение от Италия. Бях приел, че изтървам влаковата си връзка, закупена авансово между Дортмунд и Амстердам, но не очаквах, че закъснението ще нарасне до 3-4 часа а в крайна сметка 5 часа. Причината - мъгла в Тревизо, а оттам пренасочване на пътници с автобус до Венеция. Със сетни сили и молитви ... самолета се появи, last minute chance ... и литнахме към Германия. Тичайки под дортмундският дъжд ударих джакпот и с малко доплащане хванах последната резонна опция до Амстердам. Без този късмет и помощта на Игор още утре щях да търся спешен начин да се връщам в Румъния вместо да поема към изгряващото слънце.

 

Явно е, че Уиз не изповядват политика на загриженост. Но цялата ситуация беше хаотична и много рискова в моя случай. Господ ме пощади. Уиз не пратиха никакъв представител да обясни причината и да се поинтересува дали има пътници гонейки следващи дестинации или просто имат важни ангажименти. Раздадоха в бързината един студен сандвич и формуляр за попълване до ГВА в случай, че искаме обезщетение за правата ни поради закъснението. Тотална липса на отговорност и лицемерие.

 

Засега толкова. Слизам в Утрехт и чакам последната си връзка за летище Схипхол. А там ме очаква дълга нощ, до към 7 сутринта, когато започва ден 2 с лека отбивка към Рим ... пореден престой и 13 часов полет до Нарита. Ако ми доскучее пак, ще драсна ... язък за плановете ми да прекарам 3-4 часа в разходка между каналите/червените фенери и coffee shops на Амстердам.

 

------

29.12

Тези редове са вече от Токио, след едно много дълго пътуване и известни проблеми с телефона тук, успях да се кача на един космически влак, който ще ме заведе до Shinjuku. Но да се върнем там, откъде свърших

 

-----

27/28.12

... Тъкмо слизах на гарата в Утрехт, донякъде примирен, че ще трябва да се лутам цяла нощ преди полета за Рим. Пушейки цигара се запознах с един пичага мароканец, на който явно точно тази вечер му бе достатъчно скучна. От приказка на приказка младежа предложи да дойде с мен до летището и да ме почерпи нещо типично амстердамско-мароканско. И ето, че вечерта доби смисъл и краски. Пихме бира и лафихме пред терминала, на крачка от това да се замъкнем силни вилни на някое парти в Амстердам. Разумът очевидно надделя и останах сам към 1 през ноща в очакване да минат следващите 4-5 часа. Амстердамското летище хич не е предназначено за нормален релакс на чакащите преди чек-ин .. няколко пейки и липса на закътано място. Жалко, че KLM бяха решили да не чекват толкова рано, защото в последствие намерих супер комфортни кресла за релакс в зоната на гейтовете. Така или иначе нощта мина ... след 24 часа на път, вече бях парцал ... а дори не бях почнал сериозно да летя.

 

Отсечката до Рим беше като на магия, дори не разбрах кой седи до мен. Заспах още преди да съм се прекръстил на излитане и се събудих чувайки съобщението "cabin crew, prepare for landing". Така си откраднах цели 3 часа сън. Летището в Рим беше следващата ми стъпка - приют за 5-6 часа. Покъртително хаотично и мръсотия до шия ... италианска му работа. Липсата на контакт за зареждане на телефона ме влуди допълнително ... но поне имаше smoke zone точно пред гейта. За wifi за съжаление не бях такъв късметлия.

 

Точно в 15 се настаних на избраното от мен място в голямата птица за Токио. За пръв път летя с небезизвестната Алиталия и сега разбирам защо повечето коментари са негативни. Привидно новата машина беше неугледна и кусурлива, за карък - точно на моята седалка. А обслужването дори далеч от нашия превозвач. Въздушните камериери - предимно застаряващи италианци - неебателни тарикати. За които тази работа е видимо неприятна. Две интересни реплики: При видимо развален механизъм на телевизора пред мен, италианеца потвърди, че принципно трябва да работи ... но c'est la vie ... явно не работи. А при избора на вечера имаше вариант италианска или японска кухна. При въпрос каква е японската - отговор: пиле, японско пиле ... WTF?.

 

Полетът беше най-дългият досега - малко над 12 часа. Запазих спокойствие и дори не ми се пропуши. Не че имах друг избор. Мина тегаво, а бях се заканил да си помогна с вино и валериан ... но заложих само на виното.

 

Кацнах около 11 японско време на 29.12 ... т.е. точно 48 часа след тръгването ми от Варна. Нервен защото не ми работеше телефона, изморен, искащ цигара. Но бързо се окопитих ... и ето ме сега - в не толкова ултра, но все пак космически Narita express shuttle train. Първият ми допир с цените и стандарта в Япония - двупосочен билет 5500 йени /55 евро/ с включени около 15 евро за билети за токийското метро. Все още не мога да повярвам, че съм в Токио. Имам нужда от душ и хигиенизация на ума. До после ...

 

----

Следващите части ... идните дни.