Приятели,
След 4-те представени годишни справки е ред и на едно обобщение. То обхваща и по-далечни откъсъчни дати, които съм успял да издиря в някоя от пощите.
Като цяло приключенията ми с летенето са започнали от ранна бебешко/детска възраст, когато се е налагало да ме пренасят между България и Полша. В средата на 80-те явно не е било толкова скъпо да се ползват услугите на LOT. В последствие, поради липса на кола и явно поскъпнали самолетни превози, се прехвърляме семейно към автобусните превози. Пълен кошмар ... спомням си огромните опашки на Калотина с чакане по 20-на часа и общо пътуване по 2 денонощия. Оттогава сигурно съм намразил автобусите.
За съжаление тази порочна тенденция с ползването на автобуси продължи и в студенстките ми години. Но там е разбираемо - липса на пари и сравнително весело прекарване с българската алма матер група и празнично настроение. Дори толкова бях свикнал с межнародният автобусен превоз, че веднъж направих маршрута Мадрид-Добрич ... не препоръчвам.
Първото ми сериозно пътуване след толкова много години беше американската ми лятна одисея през лето господне 2002. После пак 2-3 години сушав период и отново на крилете.
Макар и след толкова много излитания и кацания през годините, все още всеки един полет ми носи удоволствие и адреналин. Емоциите и ритуалите съпътстващи чек-ина; сканирането; чакането пред гейта; търсенето на пуш-зона; луксозните хубави летища; фрий шоповете и чакащите големи желязни птици пред ръкавите. Тези неща ме вдъхновяват. Макар и да съм имал 2-3 по-сериозни турбуленции и рискови кацания, то смея да твърдя, че нямам страх и се чувствам достатъчно сигурно. Има няколко неизбежни елементи на летенето, които никога не са ми доставяли удоволствие и сигурно така ще си остане: проблема с налягането какво върху главата, така и върху краката; джет-лага; липсата на комфорт при нискотарифните превозвачи; безумните опашки при по-старите летища и суматохата около събирането и мъкненето на багаж. Но няма идеален вариант ... да кажем, че плюсовете са в пъти повече.
Като човек живеещ в Източна Европа, а дори и в Източна България, мога да се похваля със солидно количество време във въздуха, брой посетени държави и опит в самолетното пътуване. Мога само да мечтая, че скоро България и в частност черноморският ни район ще се превърнат в интересна дестинация /бизнес и туризъм/ и ще има реални възможности за редовно евтино летене не само в сезона. Но сигурно и това ще се случи ... и то съвсем скоро. Да не забравяме, че допреди 3-4 години първите стъпки в БГ правиха СкайЮръп, а после се наместиха и Уиз и промениха ситуацията на 180 градуса.
Въз основа на възстановените данни за моите полети се получава следната интересна информация.
След 4-те представени годишни справки е ред и на едно обобщение. То обхваща и по-далечни откъсъчни дати, които съм успял да издиря в някоя от пощите.
Като цяло приключенията ми с летенето са започнали от ранна бебешко/детска възраст, когато се е налагало да ме пренасят между България и Полша. В средата на 80-те явно не е било толкова скъпо да се ползват услугите на LOT. В последствие, поради липса на кола и явно поскъпнали самолетни превози, се прехвърляме семейно към автобусните превози. Пълен кошмар ... спомням си огромните опашки на Калотина с чакане по 20-на часа и общо пътуване по 2 денонощия. Оттогава сигурно съм намразил автобусите.
За съжаление тази порочна тенденция с ползването на автобуси продължи и в студенстките ми години. Но там е разбираемо - липса на пари и сравнително весело прекарване с българската алма матер група и празнично настроение. Дори толкова бях свикнал с межнародният автобусен превоз, че веднъж направих маршрута Мадрид-Добрич ... не препоръчвам.
Първото ми сериозно пътуване след толкова много години беше американската ми лятна одисея през лето господне 2002. После пак 2-3 години сушав период и отново на крилете.
Макар и след толкова много излитания и кацания през годините, все още всеки един полет ми носи удоволствие и адреналин. Емоциите и ритуалите съпътстващи чек-ина; сканирането; чакането пред гейта; търсенето на пуш-зона; луксозните хубави летища; фрий шоповете и чакащите големи желязни птици пред ръкавите. Тези неща ме вдъхновяват. Макар и да съм имал 2-3 по-сериозни турбуленции и рискови кацания, то смея да твърдя, че нямам страх и се чувствам достатъчно сигурно. Има няколко неизбежни елементи на летенето, които никога не са ми доставяли удоволствие и сигурно така ще си остане: проблема с налягането какво върху главата, така и върху краката; джет-лага; липсата на комфорт при нискотарифните превозвачи; безумните опашки при по-старите летища и суматохата около събирането и мъкненето на багаж. Но няма идеален вариант ... да кажем, че плюсовете са в пъти повече.
Като човек живеещ в Източна Европа, а дори и в Източна България, мога да се похваля със солидно количество време във въздуха, брой посетени държави и опит в самолетното пътуване. Мога само да мечтая, че скоро България и в частност черноморският ни район ще се превърнат в интересна дестинация /бизнес и туризъм/ и ще има реални възможности за редовно евтино летене не само в сезона. Но сигурно и това ще се случи ... и то съвсем скоро. Да не забравяме, че допреди 3-4 години първите стъпки в БГ правиха СкайЮръп, а после се наместиха и Уиз и промениха ситуацията на 180 градуса.
Въз основа на възстановените данни за моите полети се получава следната интересна информация.
Общо полети: 113 /включително оставащите 3 до края на годината/
Използвани линии: 20
Посетени страни: 25 на 4 континента
Използвани летища: 46
Използвани летища: 46
Общо км във въздуха: 158229 км
Топ 5 най-често използвани линии: Malev- 24 пъти; Wizzair - 23 пъти; Bulgaria Air - 13 пъти; Ryanair - 8 пъти; LOT - 6 пъти
Топ 5 най-често използавани летища: Будапеща - 32 пъти; Варна - 31 пъти; София - 31 пъти; Букурещ Баняса - 9 пъти; Варшава и Бургас по 8 пъти
Най-чести маршрути: Варна - Будапеща и Будапеща - Варна - по 8 пъти; Варна - София и София - Варна по 6 пъти
Любима линия: все още Turkish airlines
Какво предстои: да сме живи и здрави до средата на февруари ще добавя още около 20000 км и моите очаквания са да стигна кота 200000 някъде през лятото. Адашката от София ми е обещала специална торта по този повод :)
Пожелавам си колкото излитания толкова и кацания.
А на вас приятели - пътувайте смело! И продължавайте да подкрепяте моето начинание.
Ето и картата:
Най-чести маршрути: Варна - Будапеща и Будапеща - Варна - по 8 пъти; Варна - София и София - Варна по 6 пъти
Любима линия: все още Turkish airlines
Какво предстои: да сме живи и здрави до средата на февруари ще добавя още около 20000 км и моите очаквания са да стигна кота 200000 някъде през лятото. Адашката от София ми е обещала специална торта по този повод :)
Пожелавам си колкото излитания толкова и кацания.
А на вас приятели - пътувайте смело! И продължавайте да подкрепяте моето начинание.
Ето и картата: