От старите ленти ... Кракув

Ето и последната, но най-важна за мен статия от “старите ленти”. Градът, в който прекарах най-прекрасните си 5 години; градът където намерих основните си другари и до ден днешен; градът който никога не спеше; градът към който винаги искам да се връщам ... градът с голямо Г.

Освен, че представям тази статия като текст, тя представлява и прелюдия към първата ми оферта ... а тя ще бъде именно до Кракув. Дори и аз не знам още подробности около нея, но ще е интересна.

Приятно четене ...

Кракув – Магическият културен център на Централна Европа       

Краков, Кракув, Cracow или Cracovie – без значение как ще бъде наречен градът, до който всеки посетил Полша трябва да отскочи ... дори и за по една татанка*.

За първи път бях в Кракув преди повече от 10 години, транзитно, по време на едно от многобройните си ежегодни пътувания до родните места на майка ми. Разбира се, не е учудващ факт, че избора ми за след-училищно развитие беше насочен към Полша. Неволно или не, желанието ми беше да уча в Кракув.

Малко история не е излишна

Кракув е на големина може би колкото София, но кой ли може да даде точни сведения. Бивша столица на Полша между 11 и 14 век, в последствие се образува в културно средище не само в страната, но и в Австро-Унгарската империя, редом с Виена и Будапеща. Краковианите трябва да благодарят на съдбата и политическите неуредици през 18 и 19 век, когато вместо да се присъедини към Руската Империя, той бива присъединен към Австро-унгарската област Галиция. По този начин се запазват почти всички исторически и архитектурни блага, които сега привличат милиони туристи. Аха, и ако в България милиони туристи означават руснаци, украинци, чехи и възрастни британци, то Магическият Кракув привлича предимно янкита и азиатци – склонни да притежават по-сериозни авоари.

Всъщност защо Магически? Така е определен още на титулната страница на официалния си сайт www.krakow.pl.

Задължително при посещение

За разлика от родните географските ширини, в Кракув могат да се посетят десетки забележителности от преди 200 до 700 години. Но нека не навлизам в исторически подробности, за да не ме набеди някой за лаик. Всъщност няколко са основните магнити, които прославят града по целия глоб, и поради което Кракув бе избран за Европейски град на културата през 1999. Повечето от описаните места са включени и в списъка на ЮНЕСКО за световни паметници на културата.

·         Кралският Замък Вавел. На брега на река Висла, запазеният и досега в оригиналния си вид, Замъкът ни напомния, че и преди 700-800 години Европа е била цивилизационно ядро. Вавел е емблемата на Кракув, редом с пещерата на Смока, в подножието му. Със сигурност най-голям интерес събуждат кралските покои, където се връщаме в Средновекието и Ренесанса.  Вавелската Катедрала е гробно място на полските крале и най-знатните полски писатели, културни и политически дейци. Идеална възможност за тези, които не могат да срещнат подобни забележителности на родна земя. За мен лично посещаването на Кралският комплекс беше истинско разтоварване по време на неделните, дъждовни следобеди,

·         Сукиеннице и Градския площад. Според някои данни, Кракув притежава най-просторния незастроен градски площад в Централна Европа. Сукиеннице е сграда-музей в центъра на площада – място за антикварни находки и сувенири,

·         Мариацката Църква. Намираща се също така в централната част. На всеки кръгъл час тромпетист се показва от едно от 4-те прозорчета на кулата и изсвирва Хейнал – сигнал произхождащ от войната между Полша и Швеция, който е предупреждавал за Шведското нашествие. Всеки ден, точно в 12 на обяд, този сигнал се пуска на живо по Полското национално радио,

·         Кажимиеж. Еврейският квартал. Преди Втората Световна Война, Кракув е бил средище на полските евреи, избити по-късно в концлагерите в Аушвиц-Биркенау и други. В момента Кажимиеж е сърцето на културния и музикален живот на града,

·         Ягелонски Университет (чиито горд възпитаник съм и аз). Най-старият в Полша, и вторият най-стар в Европа след Болонският. Създаден през 1364 година. Световно признат и известен,

·         Блоня. Огромно незастроено пространство-ливада. Оставено е незастроено в памет на убитите Евреи през Втората Световна война. По време на последната меса на Папа Ян Павел II присъстваха над 1 милион вярващи,

·         Могилата на Кошчиушко. Тадеуш Кошчиушко е национален герой от 18 век  както на Полша така и на САЩ,

Невъзможно е изброяването на всички забележителности: десетките музеи; Гробищният Парк Раковицки; Прекрасните Катедрали; бреговете на река Висла; Флорианската Порта и много други.

Европейският град, който никога не спи

Кракув е известен с безспирният си нощен живот. Още преди 3-4 години заведенията в самата централна част на града наброяваха повече от 1000. Всеки може и трябва да открие нещо за себе си: било то ресторант с различни национални кухни; аристократични кафенета и чайни; бохемски барове или просто клубове, бирарии и дискотеки.

Студентите и Кракувската пролет

Но всъщност какво би бил Кракув без своите студенти. Те наброяват над 100 хил. следващи в 11 университета. Студенсткото градче е за пример не само в Полша, но и за цяла Централна Европа. Убеден съм, че няма по-добро място за следване в Полша отколкото в Кракув. Парадоксално или не, най-хубавият период от годината в Полша е късната пролет – и по-точно май месец. Няма друг такъв май както в Полша. Тогава са и традиционните студенстки празници – Ювеналия, които продължават една седмица. Всеки град празнува Ювеналия по различно време, затова чисто теоретично, малко преди лятната сесия, всеки студент може да се пробва да издържи на един месечен парти-маратон в Кракув, Варшава, Вроцлав, Катовице и други. 

В близост до града се намират световно-печалния Аушвиц-Биркенау както и най-старата солна мина в Европа – Виеличка. На по-малко от 100 км се намира и полският зимен курорт Закопане – аналог на Банско.

От известно време насам, Кракув, Прага и Будапеща изместват туристическия интерес от Западна към Източна Европа. Проверете сами защо е така.

Witamy w Krakowie (Добре дошли в Кракув)  

* татанка е полски алкохолен коктейл съставен от Жубрувка (билкова зелена водка) и ябълков сок.

От старите ленти ... Границите

Ето и втората статия от серията "старите ленти". Този път посветена на Границите ... на това, както точно се случи с влизането на БГ в ЕС ... и макар да сме още извън Шенген, то постигнатото досега е толкова важно да можем да пътуваме безпроблемно. Статията е от 04.2007.

 

Българският Шенген 

Отдавна чаках фактическото влизане на България  в ЕС, главно заради отпадането на унизитилните проверки на границите. И ако за някои 1 януари се превърна в деня Х, в който можеха спокойно да берат ягоди в Испания или Италия, то за мен преминаването на граници отдавна е свързано с туризъм или служебни пътувания.

Очаквах деня, в който преминавайки през унгарската граница в Сегед, няма да ми се наложи да ми претършуват личния багаж и да си вземат купените 5 кутии цигари за лично ползване. Очаквах деня, в който ще видя физиономиите на граничарите в Трстена/Хижне (словашко-полската граница) когато виждат влизащия в Полша автобус пълен в български роми. Въпреки, че от няколко години разполагам с евро-паспорт, то гледката на унижението при подобни моменти беше смразяваща. Няма да споменавам редовните финансови интервюта от сорта: „разполагате ли с 100 евро на ден за да се издържате на наша територия?”. Очаквах момента, в който на някое европейско летище ще мога да се наредя на опашката EU citizens и дружно с митничаря да изпеем „Одата на радостта”.

Дългоочакваният 1 януари настъпи. Който пътувал – пътувал. Който не – да си стяга куфарите. Първото странстване в новите условия бе към южната ни съседка – извора на ориента – Турция. Пътувах с автобус, поради ред финансови и други причини. Не ми беше за първи път, така че познавах процедурата за преминаване на границата в Малко Търново. И тъй като лика на Ататюрк е под път и над път, няма как да сбъркаш всяка една стъпка преди да видиш турската бариера. На връщане, автобуса беше вкаран в един хангар – видимо построен с евро-средства. Хангарът се оказа вакуума между Ориента и Европа. Трябва да се отбележи, че всички пътници бяха с евро-български паспорт, макар и само аз да не говорих турски. В типичен балкански стил  а ла скатавка се събраха около петима гранични чиновници и почна проверка на всичко що беше поместено в автобуса. Подритването на личния багаж и пренебрижелното отношение бяха завладяли сърцата на вече европейските граничари. Дори се наложи да проверят по-обстойно една достолепна възедра дама, нявлякла няколко ката забрадки и вълнени елечета. Явно им допаднаха и поне десетте златни зъба – видимо подзрителни. Но както и да е – мъките свършиха. Пуснаха ни в Европа.

Почти 2 месеца след това ми се наложи да направя летищната обиколка Варна – Будапеща – Варшава. Даже няма и да правя сравнения между варненската летищна структура и летище Ферихеги например. Но да се надяваме, че Фрапорт няма да жали средства. И след като във Варшава и Будапеща паспортът ми беше само визуално сканиран, то варненските чиновници се вживяха в ролята на шенгенски кучета-пазители. Въпроси, опашки и сумтене ... а куфарите вече се бяха изтъркулили от лентата, защото явно нямаше синхрон между летищните звена.

Досрамя ме! Досрамя ме, не защото няма да ми се наложи още стотици пъти да отида и се върна в Bългария. Срам ме е защото каним други европейци на гости на най-хубавото ни – Черноморието. Каним ги за да изхарчат парите си у нас вместо в Гърция или Хърватска. Каним ги за да ни опознаят и евентуално да хвърлят една добра дума и да не ни смятат за европейски аутсайдери. Но ще приемат ли друг път тази покана, след като вече са се сблъскали с митническата служба или три-левовите тарифи на летищните таксита? За това ще се погрижи теорията на вероятностите.

А дотогава, уважаеми Българи! Ако искате да отидете до Италия можете да пробвате валидността на личната ви карта. И гък не ще ви кажат! Но при връщане пригответе се на Шенген и добре структиран списък с дейностите и сроковете свързани с вашето странство.

От старите ленти ... Финландия

Преди почти 5 години Дневник.бг имаха интересна рубрика ... именно тясно свързана с пътешествията из Европа и статии за интересни места и градове. Участвах с 3 статии. Пускам ги и тук в оригиналният им вид. Първата е от януари 2007 и е посветена на Финландия.

Скандинавско проникване

Денят бе 29 септември 2006. Броени минити преди полунощ фиестата запали и се отправих към сборният офисен пункт ... целта беше Истанбул.

В страната на Ататюрк

Вече бях споменал след първото си посещение на Истанбул, че този град впечатлява ... като цяло Турция впечатлява с много неща, които понякога не се побират в един средностатистически разум. Ако някога Сталин, Мао или Ким Ир Сен са са старали с все сили да създадат култ към личността, то Мустафа Кемал е успял да го направи с едно щракване на пръсти. Неговият лик е навсякъде, предполагам, че повечето институции носят неговото име (както и летището разбира се). Но нека не се увличам по Турция. В 8:30 се озовахме на терминала за излитания ... цели 3 часа преди полета – първи за мен от американското „проникване” през 2002.

Бързо превиване на лентата: чакане, чекиране, летене и кацаме на Хелзинското летище малко след 3 след обяд. По график, трябваше да си вземем вече наетатата кола и да отпрашим 350 км северно към Кристинещад.

Първи впечатления

Температурата бе значително по-ниска отколкото на балканските ширини, времето мъгливо (такова си остана и до края). За разлика от тези метеорологични кусури, Финландия наистина се оказа изключително организирана страна с дисциплирани граждани. Рядко се случва да караш по пътищата на непозната страна без да имаш проблеми с ориентирането ... Финландия е именно такъв пример.

Инфраструктурата

Ако правим съпоставка с българските пътища, то всички други държави превъзхождат в пъти ... не само градската инфраструктура, но и междуградските пътни връзки. Финландия притежава изключително добре развита пътна мрежа, с перфектно положен асфалт, като на практика няма нужда от магистрали. Тук е мястото да спомена, че знаковете с „ограничение” в Финландия са стрикте спазвани. Не съм виждал досега такава дисциплина ... ограничение 90 и пред теб камион ... а зад теб още 8 коли. И никой не бърза, никой не се изживява като Шумахер. Върпеки, че не съм от агресивните шофьори, то просто не можех да издържа това положение, и мога да ви уверя, че за една седмица нито една кола не ме изпревари за разлика от мен. Грехота е да караш чисто-нов Опел Астра с 80-90 на полу-магистрален път.

Кристинещад

Това е градът в който пребивавахме. По мои наблюдения там нямаше повече от 1000 човека, но се оказа, че се обитава от около 7000 Финландци (и трима турци) ... хората живеят в дървени къщи без ограда в гората (табела с номер и пощенска кутия указва местополощението на семейсто Х и У). Хотел Кристина не представляваще нищо особено, освен че се намираше баш в центъра и на брега на езерото. Хотелският ресторант предлага 3-4 рибни ястия и също толкова месни. Алкохол на практика не се продава, с изключение на бира и вино. За незнаещите, уикендът е кофти нещо. Бяхме пред угрозата да не намерим храна, предвид факта, че всички магазини и барове бяха затворени, включае хотелския ресторант.

Хората, животът, социалните връзки

В Финландия имаш чувството че нищо не се случва. Радиото и телевизията излъчват главно новини, дискусионни предавания ... липсва музиката, тръпката и инстригата. Хората са изключително учтиви, дисциплинирани, толерантни но и сухи. Всичко сякаш е спряло, или по-скоро е превключено на автоматик. Без шум, крясъци, задръствания, напивания и свади. Всеки говори перфектно английски, което е неимоверен плюс. Сигурен съм, че в Финландия никой не познава понятия като: хитрец, далавера, кражба, лъжа и измама. Младите явно обитават големите центрове, защото в Кристинещад те бяха рядкост. Аха ... една важна подробност - Финландия е може би една от най-скъпите за живот европейски страни. Цените са главозамайващи, както и възнагражденията предполагам.

Завръщането

При добра организация на времето в Финландия, няма начин да не успееш. Мисля, че няма възможност за подхлъзване в тази добре смазана машина. И така ... колата, Хелзинки, летището и самолета. Връщането бе съвместно с голямат тумба от Тайландци – най-вероятно моряци, които са минавали транзит през Истанбул.
След кацане на Ататюрк и 8 час път обратно към Варна, благоприятно завършни първото скандинавско пътуване.

Кой лети от и до България, част последна ... другите

Още в началото на този блог се зарекох, че ще представям оферти за всеки вкус, джоб и цел. Това, че представих по-подробно 4-те основни дестинации по никакъв начин не ограничава останалите такива. Нещо повече: смятам, че всеки един пътуващ има цел, а тази цел може да бъде както Лондон така и Рига, Киев или Единбург.

Гарантирам, че този блог няма да се ограничава до постното предлагане и анализиране на актуалните оферти от компания X или Y. Това е лесно и безинтересно. Поставям си не леката задача да съвместявам популярни дестинации със сложни комбинации от типа: как да стигна до Хелзинки през Дортмунд или до Ираклион през Айндховен.

Офертите в "Пътувай смело" ще бъдат:

> индивидуално насочени

> изгодни

> вълнуващи

> достатъчно добре разяснени

> комбинирани

> понякога банални

> специално за теб

> без абсолютно никакъв финансов интерес, но и без никакъв ангажимент относно изпълнението на полета.

Както и в предните ревюта, така и в това ще използвам основно информацията предоставена от летище София, както и от сайтовете на част от авиокомпаниите. Опитвам да се засека двете информации за да няма разлики, но така или иначе не мога да гарантирам в пълната истинност на предоставена на тези страници. Ще направя още едно уточнение: дори и да приемем факта, че извън сезона двете морски летища + Пловдив имат маргинално значение, то все пак съм леко възмутен от това, че не могат да подготвят достатъчно добри и четливи сайтове, където всеки един може да се запознае с предлаганите дестинации. Ето и пример: ако търсиш редовното разписание от Бургас ... ще намериш ... нищо. т.е. можеш да преглеждаш само дневните кацащи/излитащи. Затова аз ще се отнеса по подобен начин, и ще изброя съвсем накратко /от опит, спомени + все пак оскъднати данни/ полети от България извън София през зимно-пролетния сезон. Освен вече-споменатите полети от предишните ревюта, Бургас предлага редовни полети до:

> до Виена, обслужва Austrian, до 6 дни в седмицата,

> до Будапеща, обслужва Malev, до 5 дни в седмицата,

> до Москва Домодедово, обслужва S7, до 5 дни в седмицата,

> до София, обслужват BGAir и Malev, до 4 пъти дневно.

Пловдивското летище разполага с още по-странно разписание. Освен обслужваните дестинации на RyanAir, се появяват оферти и на S7 до Москва, но дори и сайта на авиолинията не дава повече информация. Странно колкото си искаш.

И така стигнахме отново до София. Ето и най-честите останали дестинации /изредени по брой дни, в които се има полети/ извън първите 4 страни:

> до Амстердам, обслужва BGAir, до 7 дни в седмицата, Т2,

> до Атина, обслужват BGAir, OlympicAir, AirMalta, до 7 дни в седмицата, Т2,

> до Будапеща, обслужва Malev, до 7 дни в седмицата, Т2,

> до Букурещ, обслужват Tarom и QatarAirways, до 7 дни в седмицата, Т2,

> до Виена, обслужват Austrian, Niki, BGAir, до 7 дни в седмицата, Т2,

> до Истанбул, обслужва Turkish, до 7 дни в седмицата, Т2,

> до Киев, обслужва Aerosvit, до 7 дни в седмицата, Т2,

> до Москва Шереметиево, обслужват BGAir, Aeroflot, до 7 дни в седмицата, Т2,

> до Париж CDG, обслужват BGAir, AirFrance, до 7 дни в седмицата, Т2,

> до Варшава, обслужва LOT, до 6 дни в седмицата, Т2,

> до Прага, обслужва Czech, до 6 дни в седмицата, Т2,

> до Брюксел, обслужва BGAir, до 5 дни в седмицата, Т2,

> до Цюрих, обслужва BGAir, до 5 дни в седмицата, Т2.

Кой лети от и до България, част 4 - дестинация Испания

Испания е прекрасна страна. Невероятна смесица от богата история с преплетени арабски нюанси; разнообразие на отделните региони; средиземноморска кухня; подходящ климат за целогодишни посещения.

Най-характерното е именно големите регионални различия, които всеки един може да долови на пръв поглед. Аз лично съм имал удоволствието да обиколя не малка част от испанските провинции и въпреки това искам да се връщам отново и отново. Прекрасната и уникална Барселона; Мадрид - смесица от столичен консерватизъм и свобода; Галисия - един зелен и дъждовен оазис на Пиренеите; Андалусия - арабското влияние и туризма; Гибралтар - английската скала на края на Южна Европа. А има още толкова много необичайни места ... Сеута и Мелия - испанските градове в Северна Африка; Канарските острови; Майорка; страната на Баските.

През последните години Испания се превърна в "миграционна дестинация" на десетки хиляди българи. Ако трябва да бъдем честни, изборът е много добър, ако така или иначе човек е решил да напусне родината. И все пак тази тенденция стихна с идването на кризата и липсата на работни възможности за чужденците. Така или иначе, благодарение на тази миграция, можем да се радваме на няколко добри възможности за пътуване до някои от испанските градове. А не трябва да забравяме факта, че Румъния има още по-голяма представителна група на Пиренеите, което увеличава опциите за пътуване и от Букурещ.

Освен всичко друго, ако вашата крайна цел са Канарските острови или Латинска Америка, няма по-удачен вариант да използвате именно някои от испанските летища за транзитен пункт.  

Ето и малко детайли:

> от София:

- до Барселона /терминал 2/, обслужва WizzAir, до 4 дни в седмицата, Т1.

- до Валенсия, обслужва WizzAir, до 3 дни в седмицата, Т1.

- до Мадрид, обслужва WizzAir, до 3 дни в седмицата, Т1.

- до Мадрид, обслужва BGAir, до 7 дни в седмицата, Т2.

- до Малага, обслужва BGAir, 1 ден в седмицата, Т2.

- до Майорка, обслужва BGAir, 1 ден в седмицата, Т2.

Кой лети от и до България, част 3 - дестинация Германия

Германия е една прекрасно-смазана икономическа машина. Най-солидната икономика в Европа работи безупречно дори и в период на продължаващата криза. Освен всичко друго Германия е и водещ търговски партньор на България. Ще добавим към това и факта, че е рай за една голяма група български студенти, квалифицирани и неквалифицирани работници. Обратната посока също е много важна - най-голямата група почиващи в България са именно от Германия. Всички тези фактори са допринесли до сериозното присъствие на самолетни оферти до основните немски градове. Отново както в случая с Лондон, тук палитрата е пъстра, разпределена по-равно, а дори и с лек превес на предложенията на редовните авиолинии.

За мен лично Германия е бизнес дестинация. През последните години съм пътувал поне 2 пъти годишни именно във връзка с текущите ми задължения. Летял съм до повечето основни западногермански летища като Кьолн, Щутгарт, Франкфурт, Мюнхен, Дортмунд, Бремен, Хамбург и Хановер. Нямам намерение да пренебрегвам офертите до Германия, но те няма да имат същата специфика като двете предишни дестинации. Признавам си, че не усещам Германия като туристическа дестинация, но се надявам, че чрез този мой проект ще мога се пренастроя.

Много е важно да се отбележи, че поради добре работещата логистично-транспортна схема в цялата страна, не е чак толкова важно на кое летище кацаш и коя всъщност е твоята крайна цел. Въпреки огромните разстояния, можеш да разчиташ на невероятни възможности за транспортиране в рамките на страната а и извън нея. DeutscheBahn е същинска институция, а да не забравяме, че Германия е и страната на аутобаните. Това, което би било немислимо в повечето европейски страни, тук е възможно а дори препоръчително. Неведнъж съм кацал в Северна Германия и съм се придвижвал 600 км с кола на юг без сериозни притеснения и главоболия. Да стигнеш до Амстердам, Брюксел, Париж или Виена е нещо нормално и достъпно, било то с кола или влак. Няма нужда от планиране и дилеми: в Германия всичко е добре организирано за всички.

До Германия можем да стигнем бързо, лесно и не много скъпо. За съжаление отново основно от София. Ето и подробностите:

> от Пловдив:

- до Франкфурт-Хан /на 120 км от Франкфурт и Люксембург и 90 км от Майнц/, обслужва RyanAir, 2 дни седмично. Летището в Хан е доста неудобно, дори и за ниско-тарифно такова, но така или иначе ниските полетни цени компенсират частично това неудобство.

> от София:

- до Берлин Тегел, обслужва BGAir, до 7 дни в седмица в зависимост от различните периоди, Т2. Тегел е основното международно летище на Берлин.

- до Дортмунд, обслужва WizzAir, 4 дни седмично, Т1.

- до Дюселдорф, обслужва Lufthansa, 6 дни седмично, Т2.

- до Кьолн, обслужва Germanwings, до 3 дни седмично, Т1.

- до Мюнхен, обслужва Lufthansa, 7 дни седмично, Т2.

- до Франкфурт, обслужва BGAir / Lufthansa, до 7 дни в седмица в зависимост от различните периоди, Т2.

- до Франкфурт-Хан, обслужва WizzAir, 2 пъти седмично, T1.

Кой лети от и до България, част 2 - дестинация Италия

Италия е любима дестинация на всички, които поне веднъж са успели да я посетят. Особено за тези, които са били само и единствено с цел туризъм. Всяко едно местенце, било то малко селце в Тоскана, улица в Рим, канал във Венеция или плаж в Сицилия има своя незабравим чар и те моли да се върнеш отново и отново. Почти всичко в Италия е като магнит, наситен с богата история и култура, превъзходна кулинария, лежерна обстановка и подходящ климат за целогодишен туризъм. Аз лично съм имал удоволствието да посетя няколко италиански града през последните години, но това не сме спира да планирам нови пътувания в посока Апенините.

Ако Лондон е най-масовата дестинация от БГ, със сравнително сходни оферти от 2-те групи авиолинии, то спокойно можем да кажем, че италианските дестинации са тотално завладяни от lowcost компаниите. Изборът е пъстър, колкото пъстри са и самите италиански региони. Само WizzAir предлагат цели 4 дестинации от София, а от Букурещ са цели 11. Но за мен лично, не това е най-характерното при това разнообразие на полети до Италия. Освен като крайна дестинация, летища като Милано Бергамо и двете римски летища са се превърнали и в много солиден хъб на повечето lowcost компании. Централното положение в сърцето на Европа е предпоставка за наличието на прекрасни възможности за летене до по-отдалечени части на Европа: визирам Скандинавия, Балтийските републики; Шотландия; Португалия; Канарските острови и острови като Корфу или Крит. Като допълним и няколкото възможности за летене до Мароко се оформя една солидна палитра от полети. Всеки, който е търсил що годе изгоден начин да по-отдалечените райони на Европа и Магреб се е сблъсквал с космически цени. Ето, че вече има и алтернатива - използвайки италианските летища като транзитен пункт. Обещавам немалко завъртяни оферти именно по тази линия.

Да се върна към това какви дестинации обслужва летище София през този сезон зима/пролет. За съжаление към днешна дата полетите са само от столицата, поради проблемите между RyanAir и летище Пловдив, които доведоха до спирането на полетите до Милано Бергамо.

> от София:

- до Венеция Тревизо /на ок. 20 км от Венеция/, обслужва Wizz, 1 път седмично, Т1.

- до Милано Бергамо /на ок. 4 км от Бергамо и 45 км т Милано/, обслужва Wizz, между 4 и 7 пъти седмично в зависимост от различните периоди, Т1. Летището в Бергамо е един от основните хъбове на водещите европейски lowcost компании.

- до Милано Малпенса /на ок. 40 км от Милано/, обслужва BGAir, до 5 пъти седмично, Т2.

- до Рим Фиумичино /на ок. 35 км от Рим/, обслужва Wizz, 4 пъти седмично, Т1.

- до Рим Фиумичино, обслужват BGAir / Alitalia, ежедневно, Т2.

- до Форли Болоня /ок. 75 км от Болоня/, обслужва Wizz, 3 пъти седмично, Т1.

Както споменах в самото начало не е за пренебрегване факта, че до Италия може да се лети директно и от двете румънски летища най-близо до нашата граница. От Букурещ се предлагат цели 17 дестинации само с 3-те основни нискотарифни компании от летищата Баняса и Отопени - WizzAir, BlueAir и EasyJet. Още 2 дестинации предлага RyanAir от летището в Констанца. В един от следващите си постове ще представя всички подробности около организацията на пътуването от Букурещ и Констанца, които се явяват прекрасна алтернатива за всички жители на Източна България.

Кой лети от и до България, част 1 - дестинация Англия

Ще направя 2 уточнения в самото начало. Не считам себе си пълен познавач на всички авиокомпании имащи почва у нас, затова не бих и могъл да коментирам всяка една дестинация в детайли. Разбира се имам огромното желание да представя възможно най-разнообразни оферти, така че във времето може би това е изпълнимо начинание. Второто уточнение е, че като жител на Варна, ще се опитвам да представям и оферти от Букурещ и Констанца, които биха заинтригували немалко пътуващи от Източна България. А смея да твърдя, че тези варианти са пробвани лично.

И така ... България е все още джудже на картата на масивните превозвачи. Поради една или друга причина, както и повечето икономически ниши у нас, повечето дестинации обслужват само София. Изключение прави летният сезон, когато Варна и Бургас се активизират, както и дай боже Пловдив а защо не и Балчик след време.

Понастоящем най-популярните дестинации от България са обослувени от наличието на големи групи сънародници в една или друга страна. А тези общности са разположени основно в Италия, Испания, Германия и Англия. Ето защо, ако вашата дестинация е именно към една от тези страни имате най-голям шанс да успеете да се сдобиете с билет, при доста добри условия и сравнителна флексабилност на датите. Не е случаен факта, че именно тези страни се обслужват както от редовните, така и нискотарифните линии.

Да започнем с най-масовата дестинация предлагана от България, а именно Лондон. Английската столица е притегателен глобален център за бизнес, развлечение, работа и висше образование. Благодарение на това офертите за там се намират под път и над път, оферти за всеки джоб и вкус, от всяко българско летище до всяко лондонско такова - а те са цели 5. Още едно важно уточнение - в момента споменавам само директните полети, макар и да не липсват изгодни варианти с прекачване с повечето линии. Аз лично съм летял до Лондон с WizzAir от Варна, а скоро ми предстои и полет с BlueAir от Букурещ. Макар и това да е тема на друг планиран пост, именно това пътуване се оказва най-изгодно на цена от 60 евро на човек с всички такси, двупосочно. Нo да се върнем към това как и откъде можем да летим до Лондон.

> от Бургас:

- до Лондон Лутън /на 60 км от централен Лондон/, обслужва се от WizzAir, 3 пъти седмично. Летището в Лутон е може би най-масовото нискотарифно летище на английската столица.

> от Варна:

- летището е в ремонт до края на февруари 2012, дотогава то ще си остане само летище фантом.

> от Пловдив:

- до Лондон Стенстед /на 50 км от централен Лондон/, обслужва се от RyanAir, 2 пъти седмично. Стенстед е централен хъб на ирландската компания, но има сериозни търкания между двете страни. От своя страна RyanAir има немалко проблеми и с пловдивското летище, така, че развитието на тази дестинация може претърпи промени идните месеци.

> от София:

- до Лондон Гетуик /на 45 км от централен Лондон/, обслужва се от EasyJet, ежедневно*. Разписанието им е разделено на различни кратки периоди, затова честотата на полетите е толкова голяма /от Т1/.

- до Лондон Лутън, обслужва се от WizzAir, 4 пъти седмично /от Т1/.

- до Лондон Хийтроу /централното Лондонско летище/, обслужва се от BGAir и BritishAirways, ежедневно /от Т2/.

Изборът на полети до Лондон е наистина огромен и е подходящ за всички групи пътуващи. Очаквайте интересни оферти до столицата на Англия.

Важно е да се отбележи, че компанията EasyJet предлага и директни полети от София до Манчестър, 3 пъти седмично. През летният период редица чартърни компании предлагат директни полети до няколко британски града и от Варна и от Бургас.

Lowcost или редовна авиолиния

След краткото встъпление от първият ми пост, започвам със серия от разяснителни статийки по отношение на няколко много значими фактори определящи как, за колко и в каква посока можем да летим тук от България. Разбира се това е динамичен процес зависещ както от конюнктурата на европейският авио пазар, така и чисто икономически показатели като: мобилност на българите; наличие на имигрантски общности; обслужване и надеждност на нашите летища; наличие на бизнес интереси и още много-много други по-малки неща.

Няма как да не отбележим, че ситуацията в предлагането на авио услуги в БГ се е променила коренно /към по-добро/ само за 3-4 години. Настаниха се всички значими lowcost компании, а редовните такива разширяват мрежата си и към България, предлагайки все по-разнообразни оферти.

Първата от тези разяснителни статии ще наблегне върху битката между lowcost компаниите и редовните такива. Още в предният ми пост споменах, че този блог ще има за цел обективното представяне на оферти. Ето защо няма, не мога и не искам да изтъквам минусите и плюсовете между 2-те групи играчи. Дори мога смело да отчета факта, че такава борба не съществува. Изборът е същият както при избора между бяло и червено вино, т.е. всичко зависи от вкуса, търсенето, нуждите и т.н.

Има неоспорими факти, а те са:

> Lowcost компаниите предлагат по-евтини билети ... Да, но ако се спазват определени условия, а те са:

- купуваш билет поне 2 месеца преди датата на летене - т.е. те са подходящи са флексабилни хора, които могат да плануват отпуската/командировката спрямо това условие а не обратното,

- обикновено обслужваните летища са на практика в радиус от 100 км от основният град рекламиран като цел. Причината е ясна - по-евтини летищни такси за компанията. Ефектът за пътниците е допълнително оскъпяване и удължаване на пътешествието,

- всички "безплатни" блага, които се предлагат в редовните линии се заплащат при lowcost-ите. Няма нищо безплатно и при редовните, но там всичко е all incl., а тук имаш опция да не ги плащаш. Така или иначе не забравяйте да си добавите тези разходи при правенето на крайна калкулация,

- макар и част от тези "блага" ще обърна специално внимание на багажа. Пътуването в нискотарифни компании с голямо количество багаж със сигурност ви оскъпява билета дори и двойно. Не дай си боже на няколко пъти да се прехвърляте по летищата. Т.е. ако сте тръгнали на дълга почивка, командировка, или с няколко жени в компаният помислете 2 пъти,

- трябва да сте търпелив, чакайки на гишетата за чек-ин, за контрол на багажа и документите, на изхода за самолета и в самия самолет. Много често това чакане с разпечатана бордна карта в една ръка, ръчен багаж в другата и навалиците при намиране на място могат да изкарат някого от равновесие,

- дали ще купите билета рано или късно очаквайте много ограничено място за краката - това за някои е сериозен проблем

> Редовните авиолинии имат не-малко предимства:

- ако трябва да летите когато ви се налага или когато планирате пътуването седмица-две преди полета има големи шансове да ви излезе по-евтино от lowcost,

- т.н. наречени "безплатни" блага са ви включени в цената, както багажа, така и разпределено място,

- повечетето редовни линии са т.н. национални превозвачи, т.е. излитате и кацате от основните летища, разположени много по-централно, по-лесно достъпно и по-евтино до града,

- като цяло отношението към пътниците е по-скоро индивидуално отколкото групово,

- в случай на проблем с полета, с билета или друг проблем имате по-големи шансове да ви бъде помогнато без главоболия,

- има не-рядко промоции при комбинирани пътувания между различни дестинации обслужвани от тази линия,

- сериозните линии са групирани в алианси, в чиято структура не само че важат различните отстъпки от frequent flyer програми, но и се получват много добри цени при т.н. околосветски пътувания,

- линиите имат собствени офиси където все още можеш да купиш билет по стария начин, без нужда от кредитна карта.

От горното сравнение спокойно можем да кажем, че всъщност битка няма. 2-те групи предлагат различен тип услуга, за различни таргет групи. Много често те дори не обслужват едни и същи летища, а дори и държави. Е да, при добро планиране трудно би могъл да намериш двупосочен билет са по-малко от 100 евро при редовна линия, докато при lowcost това е доста вероятно. Но така или иначе тенденцията е много ясна. Нискотарифните линии носят разнообразие - има постоянно увеличаване на цените и таксите - остават само големите играчи на пазара. На другият полюс редовните линии залагат на промоции и индивидуален подход. Не бих се учудил ако след 4-5 години границата ще се размие съвсем.

В следващата статия ще предложа кратък преглед на основните компании, които оперират у нас.  

Защо направих този блог

Добре дошли сред една от моите страсти - летенето. Е нека не преувеличавам, може би не точно летенето, а по-скоро желанието за свобода и големият адреналин от пътуванията.

Настоящият блог няма за цел да бъде поредният туристически пътепис или още повече търсачка на евтини полети. Вярвам, че човек трябва да споделя опита си и страстта с други себеподобни, да подтиква към активното опознаване на света, на националните култури, да бъде сред хората, да отпива от местните вина и да посещава свещените им места.

За мен лично това е смисълът на живота, на този кратък живот.

И все пак не искам да се отклонявам от основната цел на този блог, а тя е споделянето на моят опит в организацията по пътуванията със самолет. Ще се опитам да се дистанцирам възможно най-успешно от свирепото съревнование между лоу-костърите и редовните авиолинии. Не е тук мястото да поставям плюсове и минуси на 2-те опции за летене. Опитът, който добих в последните години ми помага много умело да боравя с различните инструменти при търсените на примамливи оферти. Иска се не-малко доза логика, познание на политиката на авиокомпаниите, но и на тенденциите на пътуващите в Европа. Защото ние сме част от това общо европейско пространство и трябва да сме благодарни, че можем само с няколко кликвания, малко пари на кредитната карта и валидно ID да отскочим на чаша червено вино до Париж например.

Ако всичко това звучи объркано или леко хаотично, то единствената причина е, че искам да кажа прекалено много в този начален пост, а мисля, че няма такава нужда. Затова ще пунктирам основите моменти в това ми начинание.

1. Цел на блога

> да представям интересни оферти за пътувания из Европа,

> да залагам основно на фактора "заслужава си", било то оферта от lowcost или редовна авиолиния,

> да предоставям пълната информация около избраната оферта, вкл. всички разходи около самолетния билет, допълнителни такси както и най-удачна логистика от летищата до градовете-цели,

> да предлагам завъртяни пътувания, за хора с много търпение и готовност за скитосване по летищата,

> да помагам при запитвания /скоро ще направя и FB профил/,

> да се усъвършенствам още повече в това, което харесвам

2. За кого е този блог?

> за млади, смели и любопитни пътешественици,

> за тези, които искат и могат да си позволят да пътуват без да се имат сериозни притеснения от това, че все пак скитосването из Европа не е съвсем евтино,

> за тези, които могат да си позволят да планират 2-3 месеца напред без да се притесняват от работата си,

> за тези които обичат да прекарват 3-4 дни далеч от сивото ежедневие,

> за тези, които нямат нужда от голяма подготовка покрай пътуването и все пак, които могат да се справят с логистиката покрай тези трипове,

> и накрая за тези, които са готови да предадат тази страст нататък ...