От старите ленти ... Финландия

Преди почти 5 години Дневник.бг имаха интересна рубрика ... именно тясно свързана с пътешествията из Европа и статии за интересни места и градове. Участвах с 3 статии. Пускам ги и тук в оригиналният им вид. Първата е от януари 2007 и е посветена на Финландия.

Скандинавско проникване

Денят бе 29 септември 2006. Броени минити преди полунощ фиестата запали и се отправих към сборният офисен пункт ... целта беше Истанбул.

В страната на Ататюрк

Вече бях споменал след първото си посещение на Истанбул, че този град впечатлява ... като цяло Турция впечатлява с много неща, които понякога не се побират в един средностатистически разум. Ако някога Сталин, Мао или Ким Ир Сен са са старали с все сили да създадат култ към личността, то Мустафа Кемал е успял да го направи с едно щракване на пръсти. Неговият лик е навсякъде, предполагам, че повечето институции носят неговото име (както и летището разбира се). Но нека не се увличам по Турция. В 8:30 се озовахме на терминала за излитания ... цели 3 часа преди полета – първи за мен от американското „проникване” през 2002.

Бързо превиване на лентата: чакане, чекиране, летене и кацаме на Хелзинското летище малко след 3 след обяд. По график, трябваше да си вземем вече наетатата кола и да отпрашим 350 км северно към Кристинещад.

Първи впечатления

Температурата бе значително по-ниска отколкото на балканските ширини, времето мъгливо (такова си остана и до края). За разлика от тези метеорологични кусури, Финландия наистина се оказа изключително организирана страна с дисциплирани граждани. Рядко се случва да караш по пътищата на непозната страна без да имаш проблеми с ориентирането ... Финландия е именно такъв пример.

Инфраструктурата

Ако правим съпоставка с българските пътища, то всички други държави превъзхождат в пъти ... не само градската инфраструктура, но и междуградските пътни връзки. Финландия притежава изключително добре развита пътна мрежа, с перфектно положен асфалт, като на практика няма нужда от магистрали. Тук е мястото да спомена, че знаковете с „ограничение” в Финландия са стрикте спазвани. Не съм виждал досега такава дисциплина ... ограничение 90 и пред теб камион ... а зад теб още 8 коли. И никой не бърза, никой не се изживява като Шумахер. Върпеки, че не съм от агресивните шофьори, то просто не можех да издържа това положение, и мога да ви уверя, че за една седмица нито една кола не ме изпревари за разлика от мен. Грехота е да караш чисто-нов Опел Астра с 80-90 на полу-магистрален път.

Кристинещад

Това е градът в който пребивавахме. По мои наблюдения там нямаше повече от 1000 човека, но се оказа, че се обитава от около 7000 Финландци (и трима турци) ... хората живеят в дървени къщи без ограда в гората (табела с номер и пощенска кутия указва местополощението на семейсто Х и У). Хотел Кристина не представляваще нищо особено, освен че се намираше баш в центъра и на брега на езерото. Хотелският ресторант предлага 3-4 рибни ястия и също толкова месни. Алкохол на практика не се продава, с изключение на бира и вино. За незнаещите, уикендът е кофти нещо. Бяхме пред угрозата да не намерим храна, предвид факта, че всички магазини и барове бяха затворени, включае хотелския ресторант.

Хората, животът, социалните връзки

В Финландия имаш чувството че нищо не се случва. Радиото и телевизията излъчват главно новини, дискусионни предавания ... липсва музиката, тръпката и инстригата. Хората са изключително учтиви, дисциплинирани, толерантни но и сухи. Всичко сякаш е спряло, или по-скоро е превключено на автоматик. Без шум, крясъци, задръствания, напивания и свади. Всеки говори перфектно английски, което е неимоверен плюс. Сигурен съм, че в Финландия никой не познава понятия като: хитрец, далавера, кражба, лъжа и измама. Младите явно обитават големите центрове, защото в Кристинещад те бяха рядкост. Аха ... една важна подробност - Финландия е може би една от най-скъпите за живот европейски страни. Цените са главозамайващи, както и възнагражденията предполагам.

Завръщането

При добра организация на времето в Финландия, няма начин да не успееш. Мисля, че няма възможност за подхлъзване в тази добре смазана машина. И така ... колата, Хелзинки, летището и самолета. Връщането бе съвместно с голямат тумба от Тайландци – най-вероятно моряци, които са минавали транзит през Истанбул.
След кацане на Ататюрк и 8 час път обратно към Варна, благоприятно завършни първото скандинавско пътуване.